Решение № 12557 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1966 от 26.03.2024г., постановено по адм. д. 9932/2023г. Административен съд София-град, първо отделение, 45 - ти състав, е отменил по жалба на Айем 7 Финанс ЕООД, ЕИК 206768286, Ревизионен акт /РА/ Р 22220622004799 - 091 - 001/ 15.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1111 от 08.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на Айем 7 - Финанс ЕООД разноски по делото в размер на 17 210 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Н. Иванова. В същата се прави оплакване, че в посочената му част решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по жалбата дружество Айем - 7 - Финанс ЕООД, ЕИК 206768286, с адрес за кореспонденция [населено място], производствена база, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си първоинстанционният съд е отменил по жалба на Айем 7 Финанс ЕООД, ЕИК 206768286, Ревизионен акт /РА/ Р 22220622004799 - 091 - 001/ 15.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в изменената и потвърдената част с решение 1111 от 08.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с която са установени задължения на Айем - 7 - Финанс ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди м.01, 03,04, .06, 07 и 08 на 2022г. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, съставения ревизионен доклад, и ревизионен акт, проведеното административно оспорване и решението на директора на Д ОДОП - София. Съдът е описал и констатациите на органа по приходите, поради които са определени допълнителни задължения за отделните периоди. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифицирани електронни подписи, за което са представени надлежни доказателства, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.5 и следващите от решението. І. На стр.5 14 от решението са изложени мотиви относно непризнато право на данъчен кредит по доставки на Сила и сигурност ЕЕООД и ВМВ Инвест ЕЕООД имащи за предмет на доставка автомобили. Систематизирани, мотивите на съда се свеждат до следното: 1. Изброени са отделните фактури по доставчици, предмета на доставка/доколкото се касае за продажба на автомобили, същите са индивидуализирани чрез посочване на марка, модел и рама, /, посочената цена, придружаващите фактурата документи договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол. 2. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, елементи на фактическия състав, разпределяне на доказателствената тежест. 3. Възпроизведена е и констатацията на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки в хода на ревизията не е установено доставчиците да са притежавали автомобили от типа на процесните и че в случая е налице относителна симулация въпросните автомобили са получени от задълженото лице, но не са доставени от издателите на фактурите. 4. Решаващият съд е посочил, че тези констатации на ревизиращите органи са непоследователни, тъй като за други фактури на въпросните доставчици доставките не са оспорени и са признати за реални, поради което те следва да бъдат подложени на съмнение. 5. На първо място са изложени мотиви, че спорните фактури притежават необходимите реквизити съгласно изискванията на чл.114 ЗДДС, като същите са придружени от договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи. Цитирана е и практика на Съда на Европейския съюз /решението по обединени дела С 80/11 и С 142/11 относно значението на произхода на стоката за възникването на правото на данъчен кредит,като на това основание е приет за несъстоятелен довода на органа по приходите, че доставчиците не са разполагали с възможност да доставят въпросните автомобили. 6. Направено и позоваване и на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по дело С 18/13, от където е изграден извод, че са неоснователни доводите на органите по приходите, че от представените документи не се установява настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС. Добавено е, че при дадени указания, от ответната страна не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи пряк извод, че ревизираното дружество е участник в данъчна измама във връзка с процесните доставки. 7. На стр.8 14 от решението са изложени изводите на съда по отношение на констатациите на органите по приходите, че по процесните доставки е налице т.н. относителна симулация. Отново е направено позоваване на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по дело С 18/13, в това число какво съставлява данъчната измама, какви са нейните елементи, кой носи доказателствената тежест и кой следва да установи наличието на измама. На отделен ред /стр.10 и 11 от решението/ съдът е изложил мотиви относно понятието симулативна сделка в сферата на ДДС, като изложил дефиниция, че привидна сделка ще е налице, когато от доказателствата се установява, формално да е налице сделка, относима към облагаемата доставка по Директивата за ДДС, като нейната цел е изкуствено да създаде право на данъчен кредит, като е възможно привидност относно отделни елементи на съглашението или по отношение на страните /персонална симулация или наличие на скрита страна/. Като примери в тази насока са посочени случаи, когато страните нямат намерение услугата да бъде извършена от посочения във фактурата доставчик, но въпреки това е издадена фактура с начислен данък или когато е прикрит действителния доставчик, или се касае за друго, привидно съглашение, което по същество не попада в обхвата на облагаемите доставки. На отделен ред съдът се е занимал и с въпроса за т.н. абсолютна симулация и за нищожността по смисъла на чл.26 ЗЗД. 8. Съобразявайки събраните доказателства по делото към изградената от него правна рамка, първоинстанционният съд е направил генерален извод, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице данъчна измама, съответно относителна симулация и в противоречие с фактите по делото и тълкуването на закона, дадено в решенията на СЕС, органите по приходите незаконосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит по процесните доставки. ІІ. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно допълнително начислен ДДС в разер на 24 864,20лв. на основание чл.82,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗДДС за данъчен период м.07/2022г. са изложени на стр. 15 22 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното : 1. Описана е подробно фактическата обстановка по придобиването от дружеството при условията на лизинг на МПС Бентли Континентал GT , както и сключения в последствие договор за обратен лизинг, както и подписаното тристранно споразумение между Айем 7 Финанс ЕООД, лизингодателя Порше Лизинг БГЕЕООД и Трейд Ин ЕЕООД, с което задълженото дружество желае да се освободи предсрочно от сключения договор за лизинг, като прехвърли всички свои права и задължения по него на Трейд Ин ЕЕООД. 2. Изложени са констатациите на органите по приходите, с които се приема, че при подписване на тристранното споразумение е налице сделка между Айем 7 Финанс ЕООД и Трейд Ин ЕЕООД, изразяваща се в отказ да се придобие собственост върху лизингова вещ, и следва да се начисли ДДС, равен на ползвания данъчен кредит до момента на прехвърляне на вещта /подписването на тристранното споразумение/. 3. Извършен е анализ на възникналите отношения между страните по тристранното споразумение. 4. На база на него е изграден извод, че лизингополучателят Айем 7 Финанс ЕООД не притежава безусловно право да придобие актива /МПС/, като това дискредитира тезата на органите по приходите, че е налице безвъзмездно прехвърляне на права . Направено е и позоваване на практика на ВАС решение 2876 от 06.03.2024г. по адм.д. 7927/2023г. Прието е, че са основателни възраженията на задълженото лице, че след като то не е заплатило голяма част от лизинга, то не е придобило право да придобие лизинговата вещ, а след като то няма това право, то няма и как да извърши услуга по неговото прехвърляне. 5. На отделен ред са изложени мотиви, че е възможно определени действия по договор за финансов лизинг, да попаднат в приложното поле на определението на чл.14,§1 и §2,б.б от Директива 2006/112 /ЕО, като е направено позоваване и на практика на СЕС и ВАС /стр.17 от решението/. 6. В обобщение е изграден извод, че съгласно тази практика при сключеното споразумение не е налице доставка на услуга от страна на Айем 7 Финанс ЕООД към Трейд Ин ЕЕООД и не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.14,§2, б.б от Директива 2006/112/ЕО. 7. Допълнителни мотиви защо не е налице облагаема доставка на база на анализ на отношенията между страните по тристранното споразумение са изложени на стр.19 22 от решението. ІІІ. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно допълнително начислен ДДС на основание чл.27,ал.2 във вр. с чл.9,ал.3,т.1 ЗДДС в размер на 1 397,43лв. за данъчни периоди м.03 и м.08 на 2022г. са изложени на л.22 23 от решението. 1. Отбелязано е, че според органите по приходите автомобили Audi RSQ8 , рег. С2М2М2М и Ферари 812 се рег. СВ2М2М2М не са ползвани за дейността на дружеството, с тях не са извършвани последващи доставки , нито са отчитани приходи от отдаване под наем, а на 100% са използвани за лични нужди , поради което на посочените разпоредби от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 1 397,43лв. Изложени са констатациите на органа по приходите, въз основа на които са изградени горните изводи, момента на настъпване на данъчното събитие и начина на определяне на данъчната основа. 2. Изложени са мотиви, че тези констатации на органите по приходите са изградени на база на обективни данни, а на базата на предположения, поради което ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочените части и основателност на жалбата. Решението на административния съд е неправилно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит общо в размер на 212 822,24лв. по 4бр. фактури, издадени от Сила и Сигурност ЕЕООД и по фактури 003/01.08.2022г., 006/01.08.2022г. и 008/12.2022г. , издадени от ВМВ Инвест ЕЕООД, се поддържат оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на доказателства за установяване на произхода на стоката, за кадрова обезпеченост и липса на търговски обект не могат да бъдат основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява въпросните доставчици да са били собственици на въпросните автомобили, поради което не са могли да прехвърлят собствеността на същите на ревизираното дружество. По отношение на допълнително начисления ДДС на основание чл.82,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗДДС се поддържат оплаквания за неправилно приложение на закона, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва доставка на услуга прехвърляне на права. На отделен ред се поддържат и оплаквания за неправилност на изводите на административния съд по отношение на частта от ревизионния акт, с която на основание чл.27,ал.2 във вр. с чл.9,ал.3,т.1 за данъчни периоди м.03 и м.08 на 2022г. са начислени допълнително ДДС в размер на 1 397,43лв. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди задълженото дружество 4бр. фактури, издадени от Сила и Сигурност ЕЕООД и по фактури 003/01.08.2022г., 006/01.08.2022г. и 008/12.2022г. , издадени от ВМВ Инвест ЕЕООД, е упражнило право на данъчен кредит по 4бр. фактури, издадени от Сила и Сигурност ЕЕООД и по фактури 003/01.08.2022г., 006/01.08.2022г. и 008/12.2022г. , издадени от ВМВ Инвест ЕЕООД, имащи за предмет на доставка автомобили /МПС/. Входа на ревизията са изградени констатации, че въпреки отправените им искания двамата доставчици Сила и Сигурност ЕЕООД и ВМВ Инвест ЕЕООД не са представили документи и писмени обяснения как са получили въпросните моторни превозни средства, как е извършена поръчката на автомобила към съответния доставчик, как е извършено плащането, как автомобилите са пристигнали в Република България и кой ги е транспортирал от съответната държава. Не е било и установено въпросните доставчици да са декларирали извършени ВОД с въпросните МПС, съответно да са начислили ДДС, както и да са регистрирали въпросните автомобили на територията на страната. Установено е още, че двамата доставчици са счетоводно обслужвани от едно и също лице, и че двамата имат за основен предмет на дейност търговска дейност, коренно различна от покупко-продажба на автомобили. По изложените констатации органите по приходите са направили констатации, че липсват реални доставки по процесните фактури, тъй като не е установено двамата доставчици да са разполагали с подобен вид автомобили, които да могат да прехвърлят на купувача. Прието е, че в случая е налице т.н. относителна симулация, като въпросните автомобили в действителност са придобити от трето неизвестно лице, а е предаден вид, че са придобити от двамата доставчици. На база на тези констатации не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури на двамата доставчици и са определени задължения за ДДС ведно с лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази си част. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод , като го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Принципно по тази част от делото няма спор за факти. Спорът между страните се изразява в това, дали фактурите за доставка на моторни превозни средства, издадени от двамата доставчици отразяват реално извършени доставки. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното : Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. В конкретния случай представените от "Айем 7 Финанс ЕООД още в хода на ревизионното производство фактури и договори документират продажби на МПС, индивидуализирани с марка, модел и номер на шаси. С оглед на събраните по делото доказателства ревизиращите органи правилно са приели, че сключените договори за покупко-продажба са привидни /нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД/, а издадените във връзка с тях фактури са безпредметни. Макар и изложените в тази насока обстоятелства да не са елемент на фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, същите са годни такива да обосноват липсата на реални доставки. В случая става въпрос за доставка на скъпи и луксозни автомобили, определени в достатъчна степен по марка, модел, номер на шаси, за да бъдат определени като индивидуално определена вещ по смисъла на чл.24,ал.1 ЗЗД. В такава хипотеза е нормално и логично да бъде изследван въпросът дали доставчикът е разполагал с такава вещ, за да може да прехвърли собствеността на същата на получателя. При липса на доказателства, установяващи наличието на такава вещ в държане на доставчика, е логично да се приеме, че в случая липсва реална доставка, че фактурите са безстокови, че реално доставката е извършена от трето, неизвестно лице, а фактурата има за цел единствено да предаде основание за придобиването на вещта и за упражняване на право на данъчен кредит. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл.222,ал.1 ЗДДС следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Айем 7 Финанс ЕООД бъде отхвърлена в тази й част. В хода на ревизията е установено и това, че през ревизираните данъчни периоди дружеството е придобило при условията на лизинг на МПС Бентли Континентал GT , като впоследствие е сключен договор за обратен лизинг, като е подписано тристранно споразумение между Айем 7 Финанс ЕООД, лизингодателя Порше Лизинг БГЕЕООД и Трейд Ин ЕЕООД,по силата на което задълженото дружество желае да се освободи предсрочно от сключения договор за лизинг, като прехвърли всички свои права и задължения по него на Трейд Ин ЕЕООД. Органите по приходите са приели, че при така сключеното тристранно споразумение е налице сделка, по силата на която Айем 7 Финанс ЕООД се отказва да придобие собствеността върху автомобила и това право се прехвърля на Трейд Ин ЕЕООД, което дружество встъпва в правата му по договора за лизинг. Прието е още, че в тази хипотеза на датата на подписване на споразумението настъпва данъчно събитие и от лизингополучателят е следвало да бъде издадена фактура и начислен ДДС, като данъчната основа при условията на чл.27,ал.2 ЗДДС се равнява на ползвания данъчен кредит, до момента на прехвърляне на лизинговата вещ през 08/2022г. Тъй като това не е сторено, дължимият ДДС е начислен с ревизионния акт в размер на 24 864,20лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в тази си част. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване прилагане на материалния закон. Принципно по тази част от делото между страните няма спор по фактите сключения първоначален договор за лизинг, правата и задълженията на страните по него, сключения в последствие договор за обратен лизинг и подписанато в тази връзка тристранно споразумение. Спорът е правен и се изразява в това налице ли е облагаема доставка в отношенията между лизинтополучателя и встъпващото в неговите права дружество Трейд Ин ЕЕООД. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на услуга. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. За доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество (чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС). В случаите, когато лизингополучателят отказва да придобие правото на собственост върху лизингова вещ и прехвърля (продава) правото си да придобие собствеността на трето лице, в отношенията между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице се извършват две доставки - доставка на стока между лизингодателя и третото лице, и доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.2 ЗДДС (поемане на задължение за неупражняване на права) между лизингополучателя и третото лице. В случая е налице доставка на услуга по прехвърляне на правото на придобиване на собственост върху лек автомобил. Данъчното събитие възниква при условията на чл.25,ал.2 ЗДДС на датата на подписване на тристранното споразумение. Тъй като между лизингополучателя и встъпващия в правата му няма уговорена цена на услугата, същата се определя при условията на чл.27,ал.2, изр.последното ЗДДС. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт в тази му част, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 ЗДДС същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Айем 7 Финанс ЕООД бъде отхвърлена и в тази й част. С ревизионния акт на "Айем 7 Финанс ЕООД е начислен допълнително ДДС на основание чл.27,ал.2 във вр. с чл.9,ал.3,т.1 ЗДДС в размер на 1 397,43лв. за данъчни периоди м.03 и м.08 на 2022г. В хода на ревизията са направени констатации, че придобитите от дружеството автомобили Audi RSQ8 , рег. С2М2М2М и Ферари 812 се рег. СВ2М2М2М не са ползвани за дейността на дружеството, с тях не са извършвани последващи доставки , нито са отчитани приходи от отдаване под наем, а на 100% са използвани за лични нужди , поради което на основание посочените разпоредби от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 1 397,43лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част, тъй като констатациите на органите по приходите почиват единствено на предположения, а не на обективно установени факти, което е недопустимо и противоречи на закона. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото. В хода на ревизията е установено, че въпросните два автомобила не са въведени в експлоатация, не са начислявани амортизации и не са отчитани приходи. При извършена справка в хода на ревизията в информационния масив на МВР е установено, че за въпросните два данъчни периода въпросните автомобили са се движили по републиканската пътна мрежа, като има издадени електронни фишове. На това основание, а и предвид публична информация в социалните мрежи, че са управлявани от собственика на дружеството и съпругата му, органите по приходите са изградили констатация, че е налице хипотеза по чл.9,ал.3,т.1 във вр. с чл.27,ал.2 ЗДДС и са определили задължение за ДДС в размер на 1 397,43лв. за двата данъчни периода. Нормата на чл.9,ал.3, т.1 ЗДДС определя, че за възмездна доставка на услуга се смята и: 1. (изм. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; В конкретния случай констатацията за ползване на автомобилите е на база на проверка в регистъра на КАТ за това, че същите са се движили по републиканската пътна мрежа в посочените два данъчни периода. В същото време е установено, че автомобилите не са ползвани в икономическата дейност на дружеството, поради което е направен обоснован извод, че ползването им попада в хипотезата на чл.9,ал.3,т.1 ЗДДС. Дали автомобилите са ползвани от собственика на дружеството или съпругата му е без значение за приложното поле на нормата, доколкото определящият критерий за приложението й е услугата да е за цели, различни от независимата икономическа дейност на дружеството. Като неправилно, решението на административния съд в тази му част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата против процесния ревизионен акт следва да бъде отхвърлена и в тази й част. В обобщение следва да бъде прието, че след като е отменил оспорения ревизионен акт в посочените части като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Айем - 7 - Финанс ЕЕООД, ЕИК 206768286, със седалище и адрес на управление гр.Самоков,, [улица], с адрес за кореспонденция [населено място], производствена база, представлявано от управителите Н. Т. И. и инж.Р. Б. Г., против Ревизионен акт /РА/ Р 22220622004799 - 091 - 001/ 15.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в изменената и потвърдена част с решение 1111 от 08.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в състава на която като юридическо лице влиза Д ОДОП София разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер общо на 36 542лв., от които 1 700лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване, а останалите по 17 421лв.юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,