Решение № 13239 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2016 г.

от Договор № 020678/19.02.2015 г. между "МБАЛ-А." ЕООД и НЗОК. Първоинстанционният съд обосновава извод, съгласно който, при констатиране на последваща хоспитализация, каквито има в настоящия случай, административния орган дължи извършване на проверка и в двете лечебни заведения. Целта на тази проверка и в двете лечебни заведения е необходимостта от извършване на обективна преценка, в кое от двете заведения - при първоначалната хоспитализация или при последващата такава е извършено нарушение на осъществените медицински дейности, за да бъде заплатен само един от случаите по клиничната пътека, т. е. да бъде заплатено само на едното лечебно заведение. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че заплащането само на едно от проведените по една клинична пътека лечения не е предоставено на избора на административния орган, същият не е оперативно самостоятелен да въведе еднолично критерии, както е подходил в конкретния случай, въвеждайки поредността на хоспитализацията като такъв, а следва да установи и съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на медицинска дейност, след обстойната им преценка да достигне до извод, че се касае за недължимо платено, и едва след това да прибегне към събирането му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Съгласно наведените доводи от самия касатор, в т. 1, т. 2 и т. 3 от Констативен протокол № 1385/14.10.2015 г. е упоменато, че са проверени история на заболяването /ИЗ/ както в "МБАЛ - А." ЕООД, така и в "МБАЛ - Б." АД. Контролните органи са излезли с констатация, че не са извършени нарушения. По делото са приложени и заверени от представител на "МБАЛ - Бургас" АД копия на ИЗ № 23563; № 10767; № 22963. Няма нормативно основание да се приеме презумптивно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата хоспитализация. Доколкото в конкретния случай липсват каквито и да било мотиви на административния орган, че е налице нарушение при "МБАЛ - А." ЕООД, дори доказателствата са в обратната посока, то няма основание да се приеме, че именно това лечебно заведение дължи връщане на средствата, а не лечебното заведение, в което съответният пациент е хоспитализиран повторно. Фактът, че е първо лечебно заведение в хипотезата на повторно наложила се хоспитализация не е достатъчно основание за подобно действие, след като преценката на кое от двете лечебни заведения да бъде отказано заплащане на извършените дейности, не почива на ясни и точни критерии и не е обоснована. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, РЗОК - Б. следва да заплати на "МБАЛ - А." ЕООД, със седалище гр. А., ул. "Ш." №..., представлявано от управителя - д-р П. П. съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).