Решение № 7418 от 25.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Воденицата 76 ЕООД обжалва Решение 24/17.02.2020 г. на Административен съд Габрово по адм. дело 282/2019 г. (поправено с Решение 1033/30.11.2020 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка относно номера и датата на административния акт), с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед ДК-02-ГБ-2/27.08.2019 г. на вр.и.д. началник на Регионалната дирекция за национален строителен контрол Габрово, нареждаща премахването на строеж от трета категория Хидротехническо съоръжение (микроязовир/рибарник), попадащ в индивидуализираните в акта поземлени имоти по кадастралната карта на гр. Габрово, землище [населено място], община Габрово, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ извършен без изискващите се строителни книжа.

Ответникът вр.и.д. началник на РДНСК - Габрово, е мотивирал позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Приетата в производството пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза е изяснила понятието за хидротехническо съоръжение и елементите, от които се състои. Заключението на експерта по същество потвърждава констатациите на административния орган относно вида на съоръжението и неговата категория съгласно СТЕ изпълненият строеж (с изключение на описаните в заповедта ограда и водоизточник каптаж) представлява хидротехническо съоръжение и принадлежи към строежите от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ.

1. Неоснователен е главният касационен довод, че не е установено съоръжението да попада в списъците на видовете строежи от трета категория по чл. 6, ал. 2 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

а. Хидротехническите съоръжения са строежи от трета категория по силата на закона 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ. За принадлежността им към тази група е достатъчно те да притежават признаците и да изпълняват функциите, които ги включват в рода обекти според съответната област на специално познание. Несъмнено характерът на нареденото за премахване съоръжение го определя като хидротехническо и този фактически извод на съда е основан на техническата експертиза. Категоризирането на строежите логично обхваща и отделните видове съоръжения, попадащи в дадената категория обекти, тъй като на тях са присъщи всички белези на рода (освен ако са изключени с нарочна разпоредба на закона).

б. Доколкото категорията на строежа е обявена от самия закон, без значение за квалификацията на обекта е дали той фигурира в списъка по чл. 6, ал. 2 от Наредба 1/2003 г. Изброяването в наредбата не е изчерпателно, а нормата детайлизира регламентацията в ЗУТ относно конкретни мрежи, съоръжения и инсталации, изяснявайки целево въпроса за категоризацията им. Затова и съдът, отказвайки да допусне допълнителна задача към СТЕ с обсъждания предмет, не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Освен че допълнително заключение не е било необходимо, тълкуването на правилата на наредбата и като резултат - определянето на категорията на строежа, е дейност от правен, а не експертно-технически, характер. В случая е постигнато необходимото разграничение в компетентността на съда и на вещото лице, както и дължимата връзка между релевантните фактически констатации за характеристиките на строежа и категоризацията му.

1. Противно на тезата на касатора, потвърдената от съда заповед не е издадена при съществено нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК поради разпореждането за премахване и на други обекти каптаж и ограда, наред с хидротехническото съоръжение.

а. Становището на вещото лице, че водоизточникът (каптаж) е текущ ремонт на съществуващо съоръжение чешма, обосновано е дискредитирано от съда в съответствие с правилата за оценка на заключението по чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. То почива на предположения и се позовава на твърдения на заинтересованата страна, а не на обективни източници на данни. Дори обаче да е извършен ремонт на стар обект, меродавно е обстоятелството, че т.нар. каптаж няма изолирано от хидротехническото съоръжение предназначение, а представлява част от него, осъществявайки водохващане и подаване на вода към водохранилището (вж. констативно-съобразителната част на СТЕ). Т.е. ако евентуално е преустроен, той придобива качеството на нов функционален подобект на строежа.

б. Независимо дали оградата е самостоятелен строеж от шеста категория, както е приело вещото лице, тя трябва да се разглежда по различен от предлагания критерий.

Оградата не е разположена по границите на поземлен имот, каквото би следвало да е нейното правомерно местоположение чл. 48, ал. 1 ЗУТ. Тя е изградена по водоема и очевидно целта е да го отграничи и предпази от достъп до него. Макар и да не е същински компонент от хидротехническото съоръжение, подобно на каптажа оградата съществува единствено по повод на реализирането му. Оградата е принадлежност, която е неделима от предназначението на основния обект и по тази причина е допустимо да бъде определена като съставна част от строежа и от обективните предели на разпоредителната част на заповедта.

1. При липсата на строителни книжа за съоръжението, изискуеми по общите правила на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и на предпоставките да бъде признато за търпимо (към момента на проверката на контролните органи то не е било завършено, т.е. пределните срокове на търпимостта по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. са далеч надхвърлени), заповедта за премахване на строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е материално законосъобразна, а отхвърлящото оспорването съдебно решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. а. Правилността на обжалваното решение е основание за оставянето му в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията чл. 143, ал. 3 АПК, на своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено със средния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение