Решение № 7 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2540/2014 г.

Решение № 7 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2540/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявени са искове от [фирма] - гр. В. срещу [фирма]-гр. В. с правно основание чл. 47, т. 1 и т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 18.03.2014 г. по арб. дело № 47/2013 на АС -Варна. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че липсва надлежно сключена арбитражна клауза, доколкото същата не е налична в ОУ при които е сключен договорът, а е отразена в констативен протокол за техническа проверка № 0496724 от 31.07.2013 г., който при това не е подписан от представителя на ищцовото дружество, а от негов служител. Позовава се на чл. 47, т. 1 ЗМТА. На второ място: по отрицателен установителен иск за недължимостта на същото вземане -предмет на спора пред АС, постановил решението, атакувано с настоящия иск, има висящо производство по в. гр. д. № 1102/2014 на В. Наличието едновременно на съдебно и арбитражно решение по един и същи правен спор е в противоречие с обществения ред в РБ-основание за отмяна, съгласно чл. 47, т. 3 ЗМТА. Ответникът моли за отхвърлянето на иска като счита за неоснователни всички оплаквания на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Исковете са предявени в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира по отношение на ищеца по настоящия иск е установено съществуването на парично задължение към [фирма]-В. сумата от 4 510,75 лева - стойност на консумирана ел. енергия, неотчетена с техническото средство за това. По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното: В исковата молба се навеждат оплаквания за липса на арбитражната клауза в ОУ на дружеството-доставчик, както и че наличието на такава в подписания между страните констативен протокол за техническа проверка № 0496724 от 31.07.2013 г., който при това не е подписан от представителя на дружеството-доставчик, а от негов служител без представителна власт. Видно от съдържанието на посочения констативен протокол същият съдържа арбитражна клауза. Последната, като самостоятелен процесуален договор с предмет постигнато съгласие за отнасяне на спора за решаване пред арбитраж, може да бъде предвидена и в документ различен от този материализиращ облигационния източник на материалното правоотношение /Р № 65 от 09.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 199/2009 г. на Първо т. о- на ТК/. Не се спори, че същият е подписан от управителя на дружеството-консуматор на ел. енергия, но се навежда доводът, че от страна на дружеството-доставчик е сключен от лице без представителна власт. Касае се обаче за търговска сделка-сключена между търговци и за нея важи правилото на чл. 301 от ТЗ, поради което, дори и да е бил налице подобен порок, то същият е саниран. Следователно липсва основание, да се приеме, че липсва надлежна арбитражна клауза, даваща основание за отнасянето на спора за разрешаване от арбитражен съд или че същата е нищожна. По отношение на наведеното в ИМ второ основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА. Противоречието с обществения ред, като основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъка в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В настоящия случай оплакванията на ищеца се свеждат до наличието едновременно на съдебно и арбитражно решение по един и същи правен спор. Към настоящия момент обаче се доказва единствено висящността на производство по в. гр. д. № 1102/2014 на В. с предмет отрицателен установителен иск на "Н. 2005 О." срещу [фирма] за установяване недължимостта на същата сума предмет на положителния установителен иск предявен пред АС. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗМТА, обаче, арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да се постанови решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред съд/ чл. 8, ал. 1 ЗМТА се прилага по отношение на иска в съдебното производство/. Следователно липсва твърдяното процесуално нарушение като противоречие с обществения ред и липсва основание за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, т. 3 ЗМТА. С оглед изложеното, съдът намира, че исковете за отмяна на арбитражното решение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в настоящото производство, представляващи дължимо като договорено и реално платено адвокатско възнаграждение в размер на 1956 лева, с вкл. ДДС, съгласно приложения договор за правна помощ, пълномощно за процесуално представителство пред ВКС, платежен документ за банков превод от 14.11.2014 на П. Б. и ф-ра № 304/2014 г. Водим от горното, ВКС, II т. о.