Решение № 3019 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2020 г.

Решение № 3019 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса против решение № 1587/27.08.2020 г., постановено по административно дело № 3878/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г., с което управителят на НЗОК е отказал издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2). Касационният жалбоподател релевира оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение. Счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество с отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на направените по производството разноски. Ответникът Д. Костадинов от [населено място] оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становището на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена срещу решение, което подлежи на касационен контрол, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка в първоинстанционното производство е решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г., с което управителят на НЗОК е отказал на Д. Костадинов издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2). Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № Е112-0142/19.05.2017 г., с което Д. Костадинов е поискал от управителя на НЗОК издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/ пребиваване. Преди издаването на искания акт Д. Костадинов е постъпил на лечение в Университетската болница в [населено място], Германия и след извършване на необходимите изследвания, е претърпял операция, при която е отстранен левия лоб на белия му дроб. Следоперативното лечение на пациента е продължило с химиотерапия. С решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г. на управителя на НЗОК издаването на разрешение е отказано. Решението е отменено с решение № 2587/18.04.2018 г. по адм. дело № 529/2018 г. на Административен съд-София-град, оставено в сила с решение № 15224/07.12.2018 г. по адм. дело № 8506/2018 г. на Върховния административен съд. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания по спазването на закона. След връщането на преписката за ново произнасяне административният орган е изискал нови експертни становища от национален и републикански консултанти по гръдна хирургия. Според представените становища лечението на пациента е могло да бъде осъществено и в България в оправдан срок. Въз основа на тези становища административният орган е приел, че не са налице предпоставките за издаване на предварително разрешение, тъй като лечението може да бъде осъществено в България, в оправдан от медицинска гледна точка срок като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради което го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания- нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неправилност на решението. Направените от първоинстанционния съд изводи относно незаконосъобразността на постановения отказ да се даде предварително разрешение се споделят изцяло и от касационната инстанция. Действително административният орган е нарушил чл. 35 и 36 от АПК и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, въпреки дадените от съда задължителни указания в тази насока. И при новото разглеждане на преписката не е направена обективна медицинска оценка на здравословното състояние на Костадинов към момента на подаване на заявлението, вероятното развитие на заболяването и прогнозата за резултата от лечението. Административният орган не е съобразил обстоятелството, че проведеното в Германия лечение е по диагноза, различна от поставената в България. От представените нови становища на националния и републикански консултанти по гръдна хирургия не става ясно дали към месец май 2017 година в България е могло да бъде приложено лечението, осъществено в Германия и какъв е обичайният срок за това. Не се изяснява и обстоятелството дали медицинската помощ, получена от Костадинов, е навременна и адекватна на поставената диагноза, а най-вече се изразява несъгласие с проведеното вече лечение. Освен това не е изискано и становище от онколог съобразно заболяването, от което страда Костадинов. След като всички тези обстоятелства не са били установени, правилно административният съд е приел, че липсват данни, че лечението на пациента е могло да бъде предоставено в България и при това в обоснован от медицинска гледна точка срок. Поради това отказът да бъде дадено предварително разрешение за лечение на Д. Костадинов в друга държава – член на Европейския съюз е в противоречие както с изискванията на § 2 на чл. 20 от Регламент № 883/2004 г., така и разпоредбите на чл. 80ж, ал. 5 и 6 от ЗЗО. Поддържаното в касационната жалба становище, че след като лечението е проведено, за пациента липсва правен интерес от получаване на предварително разрешение за него, не се споделя от съда. Административното производство е започнало въз основа на заявление, което е подадено преди извършването на лечението. Доколкото предоставянето на това разрешение има значение за последващото възстановяване на сумите, съдът приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от предоставянето на посоченото разрешение, въпреки че лечението е вече проведено. По изложените съображения съдът прие, че атакуваното решение на административния съд е допустимо и валидно. То е постановено в съответствие с материалния закон, а в съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касационното производство не е заявил претенция за разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение