Решение № 5206 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2017 г.

Решение № 5206 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 210/15.02.2017 г. по адм. д. № 2483/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено по жалбата на Б. С. Б. решение № 2153-15-246/03.10.2016 г., с което е потвърдено разпореждане № 6911241045/Протокол № 01309/10.08.2016 г./ на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 КСО. С решението на Административен съд П. е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ П., за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Б. и определяне на начална дата за отпускане на пенсията му съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Б. С. Б., редовно уведомен, се явява лично. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С решение № 2153-15-246/03.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., е потвърдено разпореждане № 6911241045/Прот. № 01309/10.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П., с което на Б. С. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, считано от 27.05.2016 г. В разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО (изм. ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.) е предвидено, че военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /ЗОВСРБ/ и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Р. Б.. Съгласно разпоредбата на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Това законово изискване има предвид осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 КСО, а именно 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ. С процесното разпореждане № 6911241045 /Прот. № 01309/10.08.2016 г. е отпусната лична пенсия от датата на подаване на заявлението на Б. - 27.05.2016 г. Според административния орган, към датата на подаване на заявлението, Б. има навършена възраст - 46 г., 06 м. и 03 дни и е придобил осигурителен стаж, както следва: от първа категория труд - 24 г. 09 м 04 дни - за периода от 23.08.1991 г. - 26.05.2016 г. - на длъжност "офицер - свръхсрочно служещ", от трета категория - 02 г. и 10 м., от които наборна военна служба от 24.11.1987 г. до 23.11.1989 г. - 02 г. и от 01.01.1990 г. до 31.10.1990 г. - 10 м. осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски за висше образование на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание чл. 104 КСО, общият стаж превърнат към трета категория труд е 44 г., 01 м. и 07 дни. За заплащането на осигурителните вноски е издадено Удостоверение образец УП-16 № 1019-15-2123#1/01.12.2015 г. / на лист 60 по адм. д. № 2483/2016 г./. Административният орган е приел, че Б. е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 КСО на 05.11.2015 г., тъй като на тази дата с внасяне на осигурителните вноски за 10 месеца на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО е било изпълнено условието за общ осигурителен стаж не по-малко от 27 години, от които две трети действително изслужени като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжението сили на Р. Б. /ЗОВСРБ/. Приложена е разпоредбата на чл. 94, ал. 1, предл. второ от КСО, според която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с документите е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако е подадено след изтичане на този срок, пенсията се отпуска от датата на подаване на документите. Пенсионният орган е приел, че тъй като са изминали повече от 6 месеца от придобиване правото на пенсия от лицето - на 05.11.2016 г. с внасяне на осигурителните вноски за стажа по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсията следва да се отпусне от датата на подаване на заявлението - 27.05.2016 г. Б. претендира, че датата на придобиване правото на пенсия е не 05.11.2015 г, когато са преведени осигурителните вноски за 10-тте месеца стаж - висше образование, а на 01.12.2015 г., когато е издадено Удостоверение образец УП-16 № 1019-15-2123#1/01.12.2015 г., удостоверяващо придобития стаж по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО. Изводът на ТП на НОИ не е възприет от Административен съд П., който е отменил разпореждането. Според съда, извършеното плащане на 05.11.2015 г. не е правопораждащ факт, а предпоставка по отношение определянето на началната дата за реализацията на правото на пенсия в процесния случай. Позовал се е чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.), според който времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. Времето на обучение се удостоверява с удостоверение по определен образец, като според съда, за да се зачете стажът е необходимо да се спази изискването по чл. 45, ал. 1, изр. 2 от НПОС като се представи в ТП на НОИ удостоверението - обр. УП-16. Спорен е въпросът дали правото на пенсия възниква от датата на извършеното плащане/превод/ на осигурителните вноски на стажа по чл. 9а, ал. 1 от КСО или от датата на издаването на Удостоверението образец УП-16 по реда на чл. 45, ал. 1 от НПОС. Датата, от която възниква правото на пенсия е датата, от която се изчислява 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсията. Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита: времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Според чл. 9а, ал. 3 КСО (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) - Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. С оглед разпоредбите на чл. 9а, ал. 1 - ал. 3 КСО, правопораждащият факт е датата на извършения превод на осигурителните вноски - с него се завършва фактическия състав на придобиването на стажа по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, според ал. 3 на чл. 9а, КСО - чрез подаване на декларация и извършване на превода. В процесния случай, от датата на превода на осигурителните вноски - 05.11.2016 г., лицето вече е придобило правото на пенсия, тъй като има необходимия му по чл. 69, ал. 1 КСО осигурителен стаж. Снабдяването с Удостоверение за стажа по определен образец - УП-16, съгласно чл. 45, ал. 1 НПОС, не е част от фактическия състав на придобиването на правото на пенсия /в случая по специалната разпоредба на чл. 9а, ал. 1 КСО във връзка с чл. 69, ал. 1 от КСО/. Удостоверението има удостоверителен характер, установяващ едно вече възникнало право да бъде зачетен осигурителният стаж за обучението на лицето, но не е правопораждащ факт за възникване на правото на пенсия. За сравнение - в разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 във връзка с ал. 2 от КСО изрично е посочено, че пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението /т. е. не по общите правила по чл. 94, ал. 1 КСО/. Процесният случай обаче не попада в хипотезата по чл. 9а, ал. 2 КСО, а е по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, следователно по отношение на него е приложим общият ред по чл. 94, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са основателни, поради което решението следва да се отмени и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. На касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, предвид изхода на делото и направеното своевременно искане. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,