Решение № 12277 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2011 г.

Решение № 12277 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пламен Вълчев Петров от гр. Шумен, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. Светлин Стрелков, против решение № 17 от 21.02.2011 г. на Административен съд - Шумен, постановено по административно дело № 473/2010 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на разноските по делото. Ответникът - ръководителя на ТП на НОИ (директора на РУСО) - Шумен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалба против решение № 59 от 28.10.2010 г., издадено от директора на РУСО - Шумен, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба на Пламен Вълчев Петров срещу разпореждане № ОП-В-4902#3/26.08.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ на искането на жалбоподателя за преизчисление на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по условията на чл. 21, ал. 2 от НПОС. Решението на Шуменския административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда. В хода на съдебно-административното производство безспорно е установено, че няма основание да бъде зачетен за осигурителен стаж претендирания от жалбоподателя период след освобождаването му от кадрова военна служба - от 01.06.2001 г. занапред, тъй защото не е налице фактическия състав на чл. 9, ал. 3, т. 4 от КСО. За да е приложима цитираната норма в случая, жалбоподателят следва да е трудоустроено лице, което в случая не е така. Договорът му за кадрова военна служба е прекратен с влязла в сила заповед № 266/30.05.2001 г. на Началника на ВВУАПВО поради негодност за военна служба, след което няма никакви правоотношения с Министерството на отбраната. Спрямо него не е проведена процедура по трудоустрояване по реда на чл. 68 от Правилника за кадрова военна служба, при която договора за кадрова военна служба не се прекратява, а получилият увреждания кадрови военнослужещ се назначава на подходяща длъжност след подписване на допълнително споразумение. Няма данни жалбоподателят да е осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО и да е реализирал осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6 от КСО. Същият е инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК - гр. Шумен № 423/07.02.2001 г., въз основа на което му е отпусната лична пенсия за инвалидност по чл. 78 от КСО поради трудова злополука и професионално заболяване, впоследствие е преосвидетелстван, като му е отпусната и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО. Присъдените на Петров на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите репарации за обезвреда не представляват обезщетение за времето през което трудоустроено лице не работи по вина на осигурителя, който не му е предоставил подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи, поради което са неотносими към претенцията му за зачитане на осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 4 от КСО. Не би могло да се кредитират и останалите оплаквания на касаторовия повереник. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила (в това число правилно Министерство на отбраната не е конституирано като страна в процеса). При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Във връзка с представляващата правно-техническо смешение теза на жалбоподателя, че следва да се счита трудоустроен, независимо, че е прекратено правоотношението с осигурителя - работодател, в мотивите на проверяваното решение прецизно е изяснена разликата между институтите на трудоустрояване, инвалидност и прекратяване на трудово или служебно правоотношение. Предвид гореизложеното оспореният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,