Решение № 65 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2024 г.

Решение № 65 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2024 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. срещу решение № 6199 от 23.05.2024 г. по адм. д. № 10517/2023 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ с № 23000-16282/13.10.2023 г. за връщане на огнестрелно оръжие, издаден от Началник на 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че по делото е представено удостоверение № 513р-26601/13.03.2024 г. на началник 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" - СДВР, съгласно което длъжностното лице, подписало оспорения акт е назначен на длъжност "Началник 06 РУ - СДВР", но не е представена заповед за назначаване. Излага доводи, че при образуване на административното производство е представено съдебно решение № 12073 от 08.07.2023 г. по гр. д. № 20221110119670 по описа на Софийски районен съд, , влязло в сила на 17.08.2023 г., с което е отхвърлено искането на Т. С. К. за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, поради което доказателствата е следвало да се преценят не към датата на първоначалното отнемане на оръжията на жалбоподателя с Решение № 230000 - 9104 от 31.05.2022 г., а към датата на подаденото искане за връщане на оръжията, към което е приложено това съдебно решение, съдът не е взел предвид това обстоятелство и не го е обсъдил. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е изложено, че в 06 РУ-СДВР е получен препис от издадена Заповед за незабавна защита № 90/20.04.2022 г. по описа на Софийски районен съд срещу С. С., в която съдът задължава С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. С. К. и малолетното лице К. С. С. и задължава С. С. на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да не се приближава на разстояние по-малко от 200 метра. По този повод, е издадено Решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси с УРИ № 230000-9104/31.05.2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, а оръжията са предадени доброволно на съхранение при домакин "Въоръжение". Съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия могат да се носят, употребяват и съхраняват след надлежно издадено разрешение от органите на МВР. В конкретния случай, разрешението на заявителя е отнето на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ (разрешения за придобиване и/или съхранение /или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице - т. 8: спрямо което през последните три години за налагани мерки за защита по ЗЗДН) от органа издал разрешението. Посочено е, че заповедта за незабавна защита срещу С. М. С. е издадена от СРС на 20.04.2022 г. от което е видно, че предвид указания три годишен срок към момента не може да бъде издадено ново разрешение на заявителя. Записано е, че отказът се издава на основание чл. 83, ал. 5 от закона. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен административен орган – началник на 06 РУ- СДВР, съгласно заповед № 8121К-13378/17.11.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи и видно от удостоверение № 513р-26601/13.03.2024 г. на началник 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" – СДВР, удостоверяващи, че длъжностното лице, подписало оспорения акт е назначен на длъжност "Началник 06 РУ-СДВР". Изложил, че по гр. д. № 19670/2022 г. по описа на СРС, е постановено Решение № 12073/08.07.2023 г., с което е отхвърлена молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДН депозирана от Т. К., с която иска защита за себе си и малолетното си дете К. С. за издаване на заповед за защита срещу С. С. за актове на домашно насилие от 06.04.2022 г., 07.04.2022 г. като е отказано да бъде издадена заповед за защита и решението е влязло в сила а 17.08.2023 г. Със заявление от 14.09.2023 г. до 06 РУ – СДВР жалбоподателят е поискал да му бъдат върнати огнестрелните оръжия, като е приложил решението по гр. д. № 19670/2022 г. по описа на СРС. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Приел, че е безспорно, че спрямо жалбоподателят са били наложени мерки за защита със Заповед за незабавна защита № 90/20.04.2022 г. Съгласно чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда, както е посочено и в издадената спрямо Ж. заповед за незабавна защита. Поради това и независимо от обстоятелството, че впоследствие молбата за издаване на Заповед за защита е била отхвърлена от СРС, първоначално издадената заповед за незабавна защита до постановяването на окончателния акт е имала действие. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12- 15 ЗЗДН съдебно решение и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН, какъвто е настоящия случай. За целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. За законодателя е достатъчен фактът на налагане на такава мярка. Този факт по делото е безспорен. Законодателят не прави разлика нито с оглед вида на мярката по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, нито с оглед на съдебния акт, с който е наложена. По съдържанието на правните си последици /вкл. за наличието на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ/, заповедта по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност. В случая правилно административният орган се е позовал на обстоятелството, че три годишния срок в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, от издаване на заповедта за незабавна защита - 20.04.2022 г. към датата на подаване на заявлението 14.09.2023 г. не е изтекъл. Решението е правилно. Съгласно представеното удостоверение № 513р-26601/13.03.2024 г. на началник 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" – СДВР, удостоверяващо, че длъжностното лице, подписало оспорения акт е назначен на длъжност "Началник 06 РУ-СДВР съгласно заповед № 8121К-7192/03.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, в този смисъл неправилно съдът е цитирал заповедта, която е била посочена в предното удостоверение, издадено за друго лице. Действително процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил удостоверението, но не е изисквал представянето на посочената в него заповед, поради което оспорването е останало недоказано. С подаденото заявление С. М. С. е поискал връщане на оръжието, не е поискал издаване на ново разрешение или връщане на отнетото разрешение. Административният орган е отказал връщане на огнестрелното оръжие като е изложил мотиви, че съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия могат да се носят, употребяват и съхраняват след надлежно издадено разрешение от органите на МВР, както и че към момента не може да бъде издадено ново разрешение на заявителя, тъй като не е изтекъл тригодишния срок по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Правилно е прието от съда, че обстоятелството, че заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита, не означава, че разрешението за носене на оръжие следва да върне след приключване на съдебното производство по което отказано издаване на заповед за защита от домашно насилие. Неоснователно се твърди, че заповедта за незабавна защита е обезсилена след като е отхвърлено искането на Т. С. К. за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН. Производството по делото не е прекратено. Заповедта за незабавна защита е действала до влизане в сила на съдебното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. А с оглед наложената на касатора мярка по чл. 18 ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. обстоятелствено, че с решение № 12073 от 08.07.2023 г. по гр. д. № 19670 по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 17.08.2023 г., е отхвърлено искането на Т. С. К. за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН. не означава, че с обратно действие е отменена заповедта за незабавна защита, която съгласно закона има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане (в този смисъл Решение № 12898/20.12.2023 г. по адм. дело № 5146/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 2113/27.02.2023 г. по адм. дело № 6372/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7239/12.06.2024 г. по адм. дело № 10594/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Следователно, с оглед доказания факт на издадената заповед по чл. 18 ЗЗДН е налице една от визираните материални предпоставки да се откаже връщането на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, тази по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Както сочи правилно и първоинстанционният съд, органът действа в условията на обвързана компетентност, а в конкретния случай, при правилна преценка на установените в хода на производството факти, органът е упражнил предоставеното му по закон правомощие да откаже връщане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Като има предвид изложените мотиви, Върховния административен съд, Седмо отделение