Решение № 3066 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2015 г.

Решение № 3066 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цоню Иванов Цонев от гр. Дебелец, обл. Велико Търново, чрез адв. Александър Стойнов Чокойски от ВТАК, против Решение № 159/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 95/2015 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 474-1/29.10.2014 г., на орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 2/09.01.2015 г., на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати наруш ения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за фактите. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Касаторът Цоню Цонев е собственик на недвижим имот, като с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 474-1/29.10.2014 г. на орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 2/9.01.2015 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, са определени на касатора задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 2009 г. до 2013 г. за имоти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. "Йордан Кулелиев" № 3, вх. А (партиден № 6204131408005), ул. "Поп Харитон" № 26, ап. 7, ет. 3 (партиден № 6204131408004), ул. "Мармалийска" № 35, вх. Б (партиден № 6204131408006), имот в гр. Дебелец, ул. "Иван Вазов" № 38 (партиден № 8803191429001) и имот в с. Момин сбор (партиден № 6204131408001) в общ размер на 757,87 лева и лихви върху него 222,42 лева и задължения за ТБО за същите имоти и периоди в общ размер на 1483,43 лева и лихви 508,54 лева. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Велико Търново, в качеството си на решаващ орган съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, се е произнесъл по жалбата с Решение, с което е потвърдил изцяло Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 474-1/29.10.2014 г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново. Изложени са мотиви, че към момента на издаване на процесния акт, описаните в него партиди са активни и не са спрени от облог, а документи, удостоверяващи погасяване на задълженията не са представени. С Решение № 159 от 15.04.2015 г., постановено по адм. д. № 95/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Цоню Цонев срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал 3 ДОПК № 474-1/29.10.2014 г. на орган по приходите при община Велико Търново, потвърден с решение № 2/9.01.2015 г. на началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая касаторът е адресат на посочената норма, тъй като е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот. Периодът и размерът на установения данък върху недвижимия имот са изчислени правилно, съобразно нормата на чл. 13 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от община Велико Търново и на основание чл. 20 от ЗМДТ. Имотът се намира в границите на район, в който се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване, поради което и на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ касаторът е данъчно задължено лице. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недължимост на данък върху недвижимия имот и задълженията за такса за битови отпадъци, поради обстоятелството, че за съответния период процесният имот вече не е бил собственост на Цоню Цонев и касаторът не е ползвал имота. Поради тази причина определените задължения трябвало да бъдат дължими от новите собственици. Посоченият довод е релевиран и пред първоинстанционният съд, като същият е анализиран в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на Административен съд - гр. Велико Търново за неоснователността им изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Правилно е приел Административен съд-Велико Търново, че задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Относно вземанията за местни такси редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, в редакцията на нормата в сила от 08.03.2011 г., според която установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната администрация относно притежаваните от него недвижими имоти. Проверка е констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. посл., пр. посл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД. Както от приходния, така и от решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Правилно е приел първоинстанционният съд, че по отношение на определянето на таксата за битови отпадъци от правна страна чл. 62 от ЗМДТ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не следва да се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неизползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Тази такса се дължи по силата на закона - чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (изм.) вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и не е необходим специален акт, установяващ нейното основание и размер, за да е изискуемо това публично вземане. За дължимостта е важно да се установи дали лицето е собственик на определен имот, дали не следва да бъде освободен от ТБО по силата на специална разпоредба и дали задължението не е погасено чрез заплащане или по друг начин. Въз основа на нормата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на Административен съд-Велико Търново, че от представените от ответника писмени доказателства по безспорен начин се установява, че тези услуги са предоставяни в района, на който се намират недвижимите имоти на касатора, а декларация, че имотът няма да се ползва през следващата година не е подавана. При това положение, съдът приема, че услугите по събирането, транспортирането и обезвреждането на отпадъците, както и почистването на териториите за обществено ползване са извършени в районите, в които се намират процесните имоти и след като жалбоподателят е лице, което е задължено да заплаща данък върху собствени недвижими имоти, той е задължен да заплаща и ТБО за същите имоти. Предвид изложеното, решението на Административен съд - гр. Велико Търново като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 15.04.2015 г., постановено по адм. д. № 95/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно.