Решение № 13150 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2011 г.

Решение № 13150 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Хасан Халилов Чаушев против Решение № 507/13.04.2011 г., постановено по адм. д. № 15/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Хасан Чаушев против Заповед № ДК-02-ЮЗР-84/3.12.2010 г. на Началник ДНСК Югозападен район, с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Приобщаване на съществуваща тераса на втория етаж на 2 МЖ към кухня и WC и масивен навес над съществуваща тераса, находящи се в УПИ VI-468, 472, кв. 35 по плана на с. Абланица, общ. Хаджидимово. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. По безспорен начин е установено, че приобщаването на терасата на втория етаж към жилището на жалбоподателя представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ е от пета категория. Същият не е осъществен съгласно изискванията на закона, съгласно чл. 148 от ЗУТ. За него липсват издадени строителни книжа. При тези обстоятелства, с решението си съдът правилно е потвърдил извода на административния орган, че се касае за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на ал. 1 от същия член. За него не са подавани заявления за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, както и за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, още повече, че сроковете за това са изтекли, тъй като строежът е осъществен през периода 2004 - 2009 г. В тази насока е и заключението на вещото лице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че констативните протоколи при извършване на проверката са съставени в отсъствие на жалбоподателя и че по този начин същият е бил лишен от правото на защита. Видно от обратната разписка, същите са му изпратени на адреса на който живее, още повече, че срещу тях е постъпило възражение от съпругата му. А и, съгласно трайната практика на този съд, това не съставлява сериозно основание за отмяна на административния акт, тъй като жалбоподателят е имал възможност да защити правата и интересите си в съдебното производство по оспорването му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав