Решение № 2197 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2012 г.

Решение № 2197 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Николай Василев Цветков от град Варна, срещу решение № 1205 от 7.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1130/2012 г. от Административен съд - Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ДОИ 12-94-Н/3/15.03.2012 г. на Кмета на Община Варна за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно и да постанови ново, с което да отмени решението на кмета и преписката се върне за произнасяне с позитивно решение. От Николай Василев Цветков е постъпила и частна жалба срещу определение № 2822 от 19 юни 2012 г., по същото дело на АС - Варна, с което е допълнено решението, предмет на касационната жалба, в частта за разноските. Твърди, че неоснователно съда е намалил размера на присъдените разноски, ограничавайки разходите за адвокат до 150 лева, вместо реално заплатените такива от 350 лева. Ответникът - Кметът на Община Варна, не взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната такава. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата та Николай Василев Цветков против решение № ДОИ-12-94.Н/3/ от 15.03.2012 г., постановено от Кмета на Община Варна, в частта с която е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № ДОИ 12-94-Н/17.02.2012 г. на Цветков, с което по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) последният е поискал копия от договори за наем № № Д-4-9200/599/3.11.2004 г. и всички анекси към него; Д-9-9200/383/19.03.2009 г. и всички анекси към него, сключени с "Дружба-Актив" ЕАД. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. При правилно установени факти съдът правилно е приел, че в случая оспореният пред него административен акт е постановен от ответника, съобразно компетентността му по чл. 3 ЗДОИ, в предвидената в чл. 38 ЗДОИ форма и при спазване на административно производствените правила. В чл. 37 ЗДОИ са предвидени хипотези, при които е налице основание за отказ от предоставяне на информация и една от тях е - когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Това е и основанието за отказ в конкретния случай. Съда, приемайки, че административния орган е търсил съгласие от трето лице - "Дружба-Актив" ЕАД, същото не е дало такова, поради което формално е прието, че е налице и материална незаконосъобразност на отказа. Съда обаче неправилно приема, че в случая Цветков не е доказал нито пред административния орган, нито пред съда наличие на "надделяващ обществен интерес". Търсената информация от Цветков е във връзка с бъдещи инвестиционни намерения, засягащи сграда, в която се намира дом "Гаврош" в град Варна, въпрос, засягащ градската общественост, което е удостоверено от публикации в местния печат. при наличието на предвидената в § 1, т. 5, изр. 2 от ДР на ЗДОИ презумпция за съществуването на НОИ, неправилно се приема, че в тежест на жалбоподателя е да докаже неговото съществуване. И ако административния орган твърди че тези въпроси не касаят обществен интерес, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Ето защо решението в оспорената му част следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което релевираният в решението на кмета на Община Варна отказ за достъп до информация бъде отменен и делото върнато на административния орган за произнасяне по същество на спора, при съобразяване със задължителните указания на съда. По основателността на частната жалба. С определение, при условията на чл. 248, ал. 3 ГПК, съда допълнил основното си решение, осъждайки ответника по жалбата да заплати на Цветков сумата 160 лева разноски. Съда, изхождайки от частичното уважаване на жалбата и ниската степен на фактическа и правна сложност - съда намалил размера на претендираното възнаграждение за адвокат от 350 на 150 лева - до минималния размер на адвокатските възнаграждения, съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основният мотив за да намали размера на адвокатското възнаграждение е частичното уважаване на жалбата. Доколкото обаче жалбата на Цветков е била изцяло основателна, то неправилно съда е намалил размера на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора, ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски, в размер на 500 лева /триста лева за касационната инстанция и двеста лева, с които е намалено възнаграждението от първоинстанционния съд./ Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, състав на пето отделение,