Решение № 15525 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2017 г.

Решение № 15525 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. А. Х., действаща като ЕТ"Школснаб 2001- А. Х.", моли да бъде отменено като неправилно решение № 878/15.02.2017 г. по адм. д. № 10397/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2210-1405193-091-001/23.03.2015 г. на ТД на НАП- С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р 2210-1405193-091-001/23.03.2015 г. на ТД на НАП- С., с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. данък общо 8139,55 лв с лихви и задължения по ЗДДС с лихви общо 53 094,32 лв за периода м. 1.2009 г. - м. 3.2014 г. след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В частта по ЗДДС съдът е приел, че в съдебното производство не са представени нови доказателства, които да обосноват изводи, различни от направените в РА и в потвърдителното решение на директора на Дирекция "ОДОП"- С., които съдът е възприел напълно. На основание чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът следваше да изложи фактическата обстановка по отделните спорни доставки, която възприема. Доказателствата и тяхната доказателствена стойност са обсъдени от съда по видове доставки. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на спорните доставки. Правилно съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури получателят следва да докаже осъществяване на доставките по тях. Според съда представените фактури и приемо- предавателни протоколи не се подкрепят от никакви доказателства за възможностите на доставчиците да изпълнят фактурираните услуги. В ревизионното производство са събрани доказателства, че доставчиците на транспортни услуги нямат транспортни средства, доставчиците на товаро-разтоварни дейности и на монтаж на мебели и съоръжения нямат назначени по трудов или граждански договор работници. След като приемо-предавателните протоколи за изпълнение на услугите не са подкрепени от никакви доказателства законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на спорните доставки, поради което допуснатото процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК не може да бъде определено като съществено, щом не е довело до неправилни изводи на съда по спора. Въпреки дадените указания от съда по чл. 171, ал. 4 от АПК жалбоподателят не е доказал осъществяване на доставките по спорните фактури. Изводите на съда са съобразени с относимата практика на СЕО и СЕС по дело С-152/02 и редица други, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактура, доставката по която е осъществена от издателя на фактурата. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяване на доставките не е доказано. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта по ЗДДС. Решението е правилно и в частта по ЗДДФЛ. Обосновано съдът е приел, че не е доказано получаване на дарение в размер от 60 000 лв през 1988 г. Правилен е изводът на съда, че липсват доказателства за предаване на сумата, която е в неденоминирани лева, както и за нейната наличност към началото на ревизираните периоди. Неоснователен е доводът за необоснованост на решението. Съдът е посочил, че възприема първи вариант от заключението на вещото лице, който потвърждава паричните потоци в РА и установеното превишение на разходи над приходи за 2011 г. и 2012 г., съставляващо основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК да се проведе ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и да се определи данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В паричния поток са включени всички разполагаеми средства на лицето като приходи и доказаните разходи, като превишение на разходи над приходи е установено на годишна база само за две от ревизираните години, за които са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2912,01 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,