Решение № 7920 от 19.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Бюти трейд ЕООД, представено от управителя Л. Филипова - Илиева, срещу решение 511/01.02.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 9790/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22002219000360-091-001/18.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационния жалбоподател отправя упреци към познавателната дейност на съда, довела до констатации за знание, че дължимият от друго лице данък няма да бъде внесен. Отрича този фактически извод да следва от твърдяната от администрацията свързаност по § 1, т. 3, б. д и б. к от ДР на ДОПК на страните по доставките, както и от обстоятелството, че едно и също физическо лице е действало като пълномощник на доставчика и на получателя. Според него е релевантно наличието на знание у управителя на дружеството получател, каквото не е установено; не е установено и знание у пълномощника. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, чрез повереник изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е осъществена по отношение на Бюти трейд ЕООД отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. Отговорността е обвързана с упражнено от РЛ право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 15 760.66 лева по 10 бр. фактури, издадени от Блик И. Илиев ЕООД в тези данъчни периоди. Декларираните от доставчика резултати по данъчни периоди - задължения за данък за внасяне не били погасени 4 962.20 лева за д.п.м. 12.2015 г. и 10 798.46 лева за д.п.м. 02.2016 г. или общо 15 760.66 лева. Съществувала пряка връзка между ползвания данъчен кредит и декларирания от доставчика данък за внасяне, тъй като произтичали от едни и същи доставки. В обхвата на отговорността е включено и задължението за лихви върху невнесения данък в размер 5 205.93 лева. Обосновано е съществуващо знание у получателя за невнасянето на данъка заради обстоятелствата, че до 02.12.2015 г. едноличен собственик на капитала и управител на Блик И. Илиев ЕООД е И. Илиев, който е и пълномощник на Бюти трейд ЕООД. Едноличен собственик на капитала и управител на получателя е майката на Илиев. След прехвърлянето на дружествените дялове в Блик - И. Илиев ЕООД Илиев е търговски представител на дружеството с много широка представителна власт, включваща взимане на решения в обхвата на правомощията на органите на управление на дружеството. Описаните правни връзки са квалифицирани при оспорването по административен ред като свързаност по § 1, т. 3, б. д и б. к от ДР на ДОПК. Отречена е възможността за събиране на публичното вземане от доставчика, тъй като в образуваното изпълнително са останали непогасени публичните задължения. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА. Мотивите на първоинстанционното решение възпроизвеждат компилативно юрисдикционния акт на ДДОДОП. Съдът не е представил собствени констатации и не е формирал различни от тези на решаващия орган правни изводи. Решението на ДДОДОП е възсъздадено буквално, като минималните изменения са свързани с наподобяването на съдебен акт. Оспореният съдебен акт е правилен. Макар и да е силно укорима използваната от първостепенния съд компилативна правораздавателна техника, формално е постигнато съответствие с изискванията за съдържание на съдебния акт по чл. 172а, ал. 2 АПК. Систематичното място на чл. 177 ЗДДС в озаглавената Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами глава XXV от ЗДДС и заглавието на самата разпоредба определят създадения с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица различни от платците на данъка.Отговорността е на получателя по облагаемата доставка. Фактическият ѝ състав включва обективни елементи /чл. 177, ал. 1 ЗДДС/: дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент /чл. 177, ал. 2 ЗДДС/ съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т.т. 1 и 2 ЗДДС дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за периода от които и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стоки или услуга /по което не се спори/ и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Администрацията е обосновала съществуването на знание. Субективният елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС е с или без интелектуална страна. Субектът на отговорността е имал представи, че данъкът няма да бъда внесен или е нямал познание, но то е било дължимо, като доказването на задължението за знание е с презумпцията на ал. 3. Естествено за знание при юридическите лица се говори условно, тъй като тази социална даденост не притежава интелект. Явно се визира персоналният субстрат, но без да се дължи изследването чрез следите в действителността на субективното ѝ отразяване в съзнанието на конкретни лица представляващи юридическото лице. Не е немислимо едновременното проявление на двете хипотези на субективния елемент не съществува ограничение задълженото лице да е било длъжно да знае и да е знаело за бъдещото невнасяне на данъка. При доказване на условията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС се приема, че лицето е било длъжно да знае, като е без значение дали познанието е възникнало, но то не е изключено. Знанието и задължението за знание се установяват по един и същи ред този на чл. 117 120 ЗДДС. За доказването на знанието не са посочени правно релевантни факти, в отлика от тези формулирани като презумпционни предпоставки по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. В първоинстанционното производство не са били спорни обективните елементи по чл. 177, ал. 1 ЗДДС от състава на отговорността. Не е типично развитие на търговското и на данъчното правоотношение такова, при което получателят обективира представите си, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, по начин оставящ информационни следи. Затова и по хипотеза знанието се установява с индиции. С арг. от. чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в този случай доказването следва да е пълно. Правилно е формиран извод за познание от доказателствени факти. В ревизирания период едно и също физическо лице осъществява договорно представителство на страните по доставките, като с негов електронен подпис са подадени справките-декларации на доставчика. На опитните правила се основава заключението, че бидейки управител, а след това пълномощник на Блик И. Илиев ЕООД, Илиев е формирал представи както за имущественото състояние на дружеството, така и за публичните му задължения за д.п.м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. Съмнителна е възможността лице със здрава психика да изолира у себе си това познание, когато действа в друго качество като пълномощник на получателя. Използването на пълномощник, който да изразява волята на получателя, сочи на необоснованост на очакването на касатора законният му представител да е този, у когото да е налично знанието за невнасяне на данъка от доставчика. Това разбиране е несъвместимо с правилото за последиците от правните действия на представителя /вж. чл. 36, ал. 2 ЗЗД/ - те възникват направо за представлявания /той се е съгласил с тях с упълномощаването и в пределите на представителната власт, без да е условие за настъпването им узнаването за тях/. При установените правни връзки е било недължимо изследването на свързаност по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а и такава в случая не съществува. Липсва едно и също юридическо лице, което да участва в управителен или контролен орган на страните по доставките, та да има свързаност по б. д . Пълномощникът не е орган на управление на дружествата /вж. чл. 147 ТЗ/ и не е участвал в органи на управление. От упълномощаването на едно и също лице на страните по доставката възниква свързаност по § 1, т. 3, б. к от ДР на ДОПК на всяка от тях с пълномощника, но не и свързаност между страните на това основание. Осъществени са предпоставките по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на Бюти трейд ООД за данъчни периоди м. 12.2015 г. и м 02.2016 г. във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 15 760.66 лева по фактури издадени от Блик И. Илиев ЕООД в тези данъчни периоди. В съответствие с чл. 16, ал. 3 във вр. с чл. 14, т. 3 ДОПК правилно в обхвата на отговорността е включено и задължение за лихви. Реализирането с оспорения пред АССГ РА на тази отговорност е правомерно, поради което отхвърлителното първоинстанционно решение е правилно. При този изход на делото на НАП /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 1 159 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение