Решение № 2413 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2018 г.

Решение № 2413 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Г. Азманов, против решение № 518 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2988/2017 г. по описа на Административен съд – Б., с което НАП е осъдена да заплати на ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков" сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Посочва, че в процесния случай има съпричиняване на вредата от страна на ищеца, поради което съдът е следвало да намали размерът на исковата претенция. Предвид изложеното се иска отмяна на решението. Ответната страна – ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков", със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. П. Колева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков" сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 1794/03.08.2016 г. на директора на ТД на НАП – Б.. З. да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 1794/03.08.2016 г. на директора на ТД на НАП – Б. на ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков" е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС в размер на 3000 лв. Посоченото НП е отменено с Решение № 555/04.04.2017 г. по НАХД № 6299/2016 г. по описа на Районен съд Б.. Р. на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 25.04.2017 г. На стр. 12 от делото на РС Б. е приложен Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2016 г. със страни ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков" и адвокат П. Колева, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Административният съд се е обосновал при постановяването му, като е изложил и мотиви относно исканата от страна на настоящия касационен жалбоподател прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на ЕТ "ВАМП – Б. В. Минков", което искане правилно е отхвърлено, защото така заплатеният хонорар е в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се споделят и твърденията на касационния жалбоподател, че в процесния случай има съпричиняване на вредата от страна на ищеца, защото заплащането на адвокатски хонорар било последица от недобросъвестното поведение на едноличния търговец и констатираното от страна на НАП административно нарушение. Това е така, защото от една страна констатираното от страна на НАП административно нарушение – с други думи издаденото НП, е изцяло отменено от съда, тоест признато е, че няма извършено административно нарушение от страна на ищеца, а от друга страна – ангажирането на адвокатската защита е нормално действие от страна на засегнатото лице, целящо благоприятен изход от възникналия незаконосъобразен спор. Поради изложеното, не може да се приеме, че като е ангажирал адвокатска защита по делото на РС Б., ищецът е извършил съпричиняване на имуществената вреда. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, който съгласно приложения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие, са в размер на 300 лева, платен в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,