Решение № 8670 от 15.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 227/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от гр. София . против решение 23229 от12.11.2024 г. по адм. дело 4813/2024г. на Административен съд - София град /АССГ/. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Стефанова , изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба - Агенция по заетостта, чрез процесуален представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на П. Д. Д. против решение 80 от 26.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 316/2016 г. Съдът е установил следните фактически и правни обстоятелства: Производството пред КЗД е образувано по жалба на П. Д. от 05.10.2016г. В същата се съдържали твърдения, че при прекратяване на трудовите му правоотношения с агенцията/ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ е би подложен на дискриминация от работодателят, като не му било изплатено полагащо му се допълнително материално стимулиране за постигнати резултати за второто тримесечие на 2016г. Твърди, че всички служители на агенцията са оценени, включително и него, но само той не е премиран , поради факта, че към момента на издаване на заповедта е с прекратено правоотношение. По този начин е дискриминиран . С Решение 15/12.01.2018г., постановено по преписка 316/2016г., КЗД установява, че ответната страна - изпълнителният директор на АЗ към Министъра на труда и социалната политика, с невключването на П. Д. в Заповед РД-11-00-1155/14.07.2016г. на изпълнителния директор на АЗ във връзка изпълнението на негова Заповед РД-11-00-1136/12.07.2016 г. за изплащане на ДВПР през периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2016 г., е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от с. з.; предписва се на ответната страна да не допуска занапред установеното в производството нарушение; на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. Н. , в качеството му на изпълнителен директор на АЗ към министъра на труда и социалната политика, е наложена глоба в размер на 500.00 лева за допуснато извършване на установената с решението дискриминация; определя на основание чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр срок, в който адресатът на принудителните административни мерки да предприеме действия по изпълнението им и да уведоми КЗД . С влязло в сила на 30.05.2018 г. Решение 2935/30.04.2018 г. по адм. дело 1948/2018 г. по описа на АССГ е отменено Решение 15/12.01.2018 г. по преписка 316/2016г. на КЗД и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите към съдебния акт. След връщането на преписката и в изпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение е изготвен доклад за възобновяване на производството по преписка 316/2016 г. С Разпореждане 577/05.07.2018 г. на председателя на КЗД производството по преписка 316/2016 г. е възобновено и разпределено на втори постоянен специализиран заседателен състав. С писмо от 04.04.2019г. е поискано от изпълнителния директор на АЗ да предостави информация в каква връзка са дадени указанията в писмо рег. 30-00-32688/30.06.2016 г. и дали същите указания са важали и при изплащането на ДМВПР за последвали периоди, т. е. след прекратяване на служебното правоотношение; да се изясни дали се касае за постоянна практика или инцидентна такава, като е указана възможността да ангажира и други писмени и/или гласни доказателства с оглед изясняване на преписката. С писмо, постъпило в Комисията на 17.04.2019г., изпълнителният директор на АЗ е посочил, че са дадени указания при прекратяване на служебните и трудовите правоотношения ,поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст служителите да получават допълнителни възнаграждения за съответния период при условие, че имат поставена оценка за изпълнение на задълженията и правоотношението им не е прекратено към момента на издаване на заповедта за изплащане на ДВПР, т.е. трябва да са налице и двете условия. Уточнява се, че като директор на ДБТ Стара Загора, жалбоподателят Д. също е бил запознат с писмото и не е възразил срещу него. Сочи се също, че за процесният период има още трима служители с прекратени правоотношения на същото основание, на които също не им е изплатено ДВПР и четиринадесет служители с прекратено правоотношение на друго основание, на които също не им е изплатено ДВПР. Към датата на издаване на заповедта за изплащане на допълнително възнаграждение 14.07.2016 г., П. Д. не е бил държавен служител в Агенцията по заетостта. Служебното му правоотношение било прекратено, считано от 11.07.2016 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител с изтичане на срока на едномесечното предизвестие от страна на органа по назначаване. Сочи се, че производството пред КЗД е приключило с издаване на оспореното решение, с което се установява, че по отношение на жалбоподателя с неизплащането на суми за допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второто тримесечие на 2016 г. не е осъществено неравно третиране по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. и нарушение на чл.14, ал.3 от ЗЗДискр. от страна на АЗ, представлявана от изпълнителния й директор . Съдът е възприел като верни фактически и правно обосновани изложените обстоятелства от Комисията. От правна страна е приел, че за да е налице проява на пряка дискриминация , е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 4 от ЗЗДискр - да е установено различно третиране на лицето в сравнение с друго/и лице/а при сравними сходни обстоятелства, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр Изводът на съда е,че Д. не се позовава на обстоятелства и не представя доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за осъществяването на всички елементи от фактически състав на нарушение на антидискриминационното законодателство. Не е изпълнено условието на чл. 9 от ЗЗДискр. за обръщане на доказателствената тежест в производството, така че ответната страна да трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен. Като е достигнала да горния извод, КЗД е постановила решение, в съответствие с установените по спора правнорелевантни факти и приложимите към тях материалноправни норми. По отношение на твърдяното нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., съдът сочи : защитата срещу дискриминация при упражняване правото на труд е отделно регламентирана в Глава Втора, Раздел І на закона Съгласно приложимата норма на чл.14, ал.1 ЗЗДискр. работодателят е задължен да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, без оглед на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Несъмнено, този принцип следва да се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време (чл.14, ал.2 ЗЗДискр). По силата на ал.3 на чл.14 ЗЗДискр работодателят е длъжен да въведе критерии за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение, които са еднакви за всички работници и служители.АССГ сочи, че обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по Закона за защита от дискриминация, позовавайки се на съдебна практика на ВАС. Обобщено приема ,че за да е изпълнен съставът на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. следва да е установено наличието и на трите компонента неравно третиране, наличие на защитен признак и каузална връзка между тези два елемента, тоест нарушаване на правилото за равно възнаграждение при положен еднакъв или равностоен труд да е в резултат на някой или няколко от признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. В жалбата до КЗД са изложени съображения единствено относно неравното третиране на Д. без да е посочено и обосновано на кой или кои защитен/и признак/признаци е носител жалбоподателят, както и налице ли е връзка между неравноправното третиране на работника и наличието на такива признаци. Решаващият извод на съда е , че събраните доказателства по делото не могат да бъдат подведени под приложимите правни норми - твърденията на жалбоподателя за наличие на дискриминация по отношение на него са недоказани. По изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактически състав на дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. и нарушение на чл.14, ал.3 от ЗЗДискр. Забраната за дискриминация изисква тя да се основава на някой от защитените признаци, в случая - лично положение, както е посочен от жалбоподателя и обсъждан от комисията. В съответствие с възприетото в съдебната практика разбиране за съдържанието на признака "лично положение" е посочил, че защитеният признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, траен, същностен за личността белег, въз основа на който да се обоснове извод за наличието на защитения признак "лично положение" . При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Съответни на данните по делото и правно издържани са изводите на съда за отсъствие на защитен признак, въз основа на който да се преценяват твърденията на жалбоподателя за неравно третиране при изплащане на допълнителното материално стимулиране. Върховният административен съд в практиката си по тълкуване и прилагане на Закона за защита от дискриминация неведнъж е имал възможност да посочи, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Т. е., за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон нарушението на принципа на равенство трябва да е да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила . В обсъждания казус, липсват доказателства за защитен признак, носител на който да е жалбоподателя, което обуславя липса на елемент от фактическия състав на някоя от дискриминационните форми, санкционирани от приложимия закон. Всички служители на агенцията с прекратени, независимо на какво основание, правоотношения не допълнително стимулирани, независимо от престирания труд и оценяването му. Поради това съдът правилно е приел за законосъобразен извода на Комисията за отсъствие на дискриминация в някоя от проявните форми на Закона за защита от дискриминация. Предвид изложеното, доводите на П. Д. за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение