Решение № 6305 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2011 г.

Решение № 6305 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", гр. Елин Пелин (РУП), против Решение № 921/3.12.2010 г., постановено по а. д. № 805/2010 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отменил като незаконосъобразна Заповед № 370/23.09.2010 г. на началника на РУП. С последната, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на Цветослав Славчов Кацаров- младши автоконтрольор в РУП. Недоволен от решението, началникът на РУП го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Кацаров против неговата заповед. Ответната страна - Цветослав Кацаров, чрез изготвена от процесуалния му представител писмена защита, счита касационната жалба за неоснователна. Повтаря доводите, развити в първоначалната му жалба, за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание наказание. По развитите касационни доводи не взема становище. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе установената от АССО фактическа обстановка. Неточно в нея е отразено само едно обстоятелство, което следва да се приеме от ВАС: видно от Докладна записка рег. № 6279/21.09.2010 г. (л. 33 от делото), полицай В. Василев е бил "в дежурство в ОДЧ" (абревиатурата означава Оперативна дежурна част), а не както приема съдът - че той е бил "дежурен ОДЧ", т. е. че е временно ръководещ това звено. Такъв е бил дежурният по управление полицейски инспектор Цигов. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. За да отмени обжалваната заповед на началника на РУП, АССО е приел, че "...в заповедта липса посочване на хипотеза на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР - тоест не се посочва кой от изчерпателно изброените в ЗМВР видове административни нарушения е извършил Кацаров... Бланкетно е изписана разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, без да е отбелязано коя от хипотезите на същата разпоредба се има предвид". Приел е също така, че след като е установено преждевременното напускане на работа от наказания служител, не са изписани нормите, които му вменяват задължение в такива случаи да уведоми преките си ръководители и дежурния по управление. По делото не били представени доказателства за "системност" в поведението на Кацаров, което според АССО е необходимо за да се осъществи нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. На последно място съдът е приел, че предвид осигуряването на заместник за времето, през което Кацаров е напуснал мястото на изпълнение на задълженията си, не е налице тяхното виновно неизпълнение. Посочените изводи на АССО са незаконосъобразни и неправилни. Член 224, ал. 2 от ЗМВР посочва кои са видовете дисциплинарни нарушения. От своя страна, посоченият в обжалваната заповед чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР, детайлно посочва конкретните действия на служителите, при извършването на които следва да им се наложи дисциплинарно наказание "писмено порицание". Т. е. органът-издател на заповедта, за да опише поведението на Кацаров, е използвал не общата норма на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР, а специалната такава на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, посочваща конкретното деяние, за което се налага въпросното наказание. Подобно детайлизиране на деянието, чрез което е осъществено дисциплинарно нарушение и съответната му правна норма не съставлява нарушение, а е изпълнение на изискванията на закона за посочване на "фактическите и правни основания за издаването на акта" по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Необоснован е и изводът за "бланкетно изписване" на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. "Бланкетното изписване", т. е. общото посочване на нормата, без правната индивидуализация на извършеното от Кацаров, безспорно ще бъде съществено нарушение на изискванията за форма на акта, когато от описаното не може да се направи еднозначен и категоричен извод, коя именно хипотеза от тази норма е осъществена. В случая обаче не е така. Видно от мотивите на заповедта и обжалваното съдебно решение, наказващият орган и съдът са приели, че Кацаров "е напуснал работа преждевременно без да уведоми преките си ръководители и дежурния по управление". Такова поведение може да осъществи само една хипотеза от изброените в чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - тази на "преждевременно напускане на работа", поради което изричното `и и фактически повторно посочване, не е необходимо. Доводът, че непосочването на нормите, задължаващи служителя да уведоми преките си ръководители и дежурния по управление при напускане на работа съставлява нарушение при издаването на заповедта, е не само неоснователен, но и житейски лишен от смисъл и логика. Ноторно е, че всеки който изпълнява задължения по трудово или служебно правоотношение е длъжен да полага труд през цялото определено му работно време. Още повече това задължение се отнася за служители от системата на МВР - организация, в която има нормативно въведени задължения за спазване на дисциплина (вкл. трудова) и субординация. Във всяка една организация на труд, съществува общоизвестно задължение, при необходимост от преждевременно напускане на работното място, да се иска разрешение от прекия началник и да се напусне само ако е дадено такова. Липсата на разрешение води до квалифицирането на напускането като самоволно такова, а за военизирани организации като МВР - и като самоотлъчка. Във всички случаи подобно поведение съставлява дисциплинарно нарушение. Тълкуването на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, дадено от АССО за необходимост от "системни" деяния, за да бъде осъществена всяка от хипотезите му, е неправилно и не се възприема от настоящия състав на ВАС. Граматическото и смислово тълкуване на текста сочи, че признакът "системност" е задължителен само за първия случай - когато се изисква "системно неспазване на реда в службата", за да се наложи предвиденото наказание. Последващите хипотези са отделени с точка и запетая от първата такава и една от друга, поради което този признак не се отнася до за тях. Несъответстващи на правната характеристика на понятието "вина", както и на целта на закона са и доводите за липса на виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на Кацаров. Последният знае, че дежурството му е продължавало до 08,00 ч. на 17.09.2010 г. Въпреки това, той не е изпълнил задължението си да служи до посочения час, а е напуснал по-рано, при това съзнавайки, че извършеното съставлява нарушение на служебните му задължения. Тези характеризиращи поведението му елементи сочат на виновно неизпълнение на служебните му задължения. Посочените от съда обстоятелства: че е имал уважителна причина (за каквато впрочем липсват каквито и да са доказателства по делото), че е осигурил друг служител, който да го замести, че е уведомил служител от ОДЧ, не могат да доведат до друг извод, освен, че нарушението е извършено виновно. ВАС преценява и този извод за незаконосъобразен и неправилен. Уведомяването впрочем на полицай Василев като "служител от ОДЧ", не освобождава Кацаров от задължението да търси и получи разрешение от дежурния по управление, който извън работното време е най-старшият служител в РУП, изпълнява задълженията и на началник на управлението и се явява пряк началник на дежурните служители, вкл. и на Кацаров. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Изводите на АССО за незаконосъобразност на обжалваната заповед на началника на РУП са неправилни, а обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Като такова то трябва да се отмени. При изяснената фактическа обстановка по делото, следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Кацаров против заповедта на началника на РУП. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение