Решение № 12134 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2019 г.

Решение № 12134 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2019 г., IV о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от С. Аксиев, представляващ Политическа партия (ПП) "Воля", съгласно пълномощно, чрез адв. Н. Моллов срещу решение № 888-МИ/30.08.2019 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) относно назначаване на Общинска избирателна комисия (ОИК) в Пловдив, за изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г., в частта му относно избирането за първи неин зам. председател на А. Петров от Коалиция "Обединени патриоти". В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на мотиви, и поради нарушаване на чл. 76, ал. 5 от Избирателния кодекс (ИК) при определяне на посоченото лице за първи зам. -председател от Коалиция "Обединени патриоти". Изложени са също така доводи относно осъществено нарушение на квотния принцип, на дискриминация по отношение на ПП "Воля", с оглед на значително и прекомерно по-големия брой представители в ръководствата на Общинските избирателни комисии в цялата страна от Коалиция "Обединени патриоти". Освен това се излагат и конкретни аргументи в полза на предложения от ПП "Воля" за зам. -председател К. Гьошев, а не на избрания с обжалваното решение А. Петров от Коалиция "Обединени патриоти". Ответната страна по жалбата - Централната избирателна комисия, чрез процесуалния си представител М. Бойкинова, упълномощен представител, съгласно решение № 3 от 22.03.2019 г. на Централната избирателна комисия изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, както и в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК, считано от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК и при наличие на правен интерес за оспорване на цитираните части от решението на ЦИК. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ИК съставът на ОИК се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове, като са въведени императивни изисквания спрямо съотношението на партиите и коалициите в състава на ОИК. След консултациите при кмета, когато между участващите партии и коалиции не е постигнато съгласие относно състава на ОИК, Централната избирателна комисия, на основание чл. 75, ал. 11 от закона, назначава общинската избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. В правомощията на ЦИК е да назначи в условията на оперативна самостоятелност, по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, ръководните органи и състава на ОИК, спазвайки всички законови изисквания и предпоставки за това. В настоящия случай, който се охваща от тази хипотеза, са проверени изискуемите документи и е проведено обсъждане по направените предложения. При избора в условията на оперативна самостоятелност ЦИК е назначила ръководните органи на ОИК, спазвайки всички законови изисквания и предпоставки за това. Двете предложения за заместник-председател са за лица с юридическо образование. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 3 от ИК, където е предвидено, че "Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в общинската избирателна комисия. Председателят, заместник-председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция". По повод на довода за липса на мотиви следва да се посочи, че съгласно съдебната практиката разискванията в протокола са и мотиви на колективния орган по приемане на административния акт. Обстоятелството, че мотивите за вземане на решение не са инкорпорирани в административния акт не опорочава същия, тъй като мотивите могат да се съдържат и в други документи, предхождащи издаването му. В практиката си неведнъж ВАС е посочвал, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия административен орган, какъвто в случая е протокол № 108/30.08.2019 г. от заседанието на ЦИК по приемане на обжалваното решение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. По отношение на последното възражение относно осъществено нарушение на квотния принцип по отношение на ПП "Воля", с оглед на значително и прекомерно по-големия брой представители в ръководствата на Общинските избирателните комисии в цялата страна от Коалиция "Обединени патриоти", то същото формулирано по този начин не следва да бъде обсъждано. Предмет на съдебен контрол е конкретният административен акт, поради което не се дължи произнасяне по него. Обжалваното решение на ЦИК като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 58, ал. 3 от Избирателния кодекс, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав