Решение № 13891 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2011 г.

Решение № 13891 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 117/1.02.2011 г., постановено по административно дело № 1777/2010 г., Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на СД "Нов оптимист" със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Райна княгиня" № 6, представлявано от управителя Станислав Петров Попчев, против решение № 84/27.07.2010 г., издадено от директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 889/21.06.2010 г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - гр. Бургас. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от СД "Нов оптимист" гр. Бургас, ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя Станислав Петров Попчев. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Бургас и решаване на делото по същество, като се отмени и решение № 84/27.07.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 889/21.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - гр. Бургас. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея първоинстанционно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на заповед № 470 от 3.06.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на СД "Нов оптимист". При проверката е установено, че Светлана Ралева Янева (служителка в дружеството) по нейна молба (придружена с декларация, че детето не посещава детско заведение) е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете (родената на х.хх.хххх г. нейна дъщеря Даяна Петрова Златева) през периода от 3.10.2006 г. до 2.07.2008 г., което е настанено от 10.03.2008 г. в Обединено детско заведение "Снежанка" гр. Средец. През периода на този отпуск дължимото обезщетение е изплащано чрез осигурителя СД "Нов оптимист", като съответните суми са теглени от бюджета на ДОО. Предвид това финансовият ревизор е приел, че СД "Нов оптимист" е начислило и изтеглило от ДОО неправомерно обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 10.03.2008 г. до 2.07.2008 г. в размер на 856,22 лв., върху които е начислена лихва за просрочие от 394,77 лв., дължими от осигурителя. Констатациите са обективирани в ревизионен акт за начет, за събиране на сумите по който е издадено разпореждане № 889 от 21.06.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Бургас. Последното е потвърдено с оспореното пред Административен съд - Бургас решение № 84 от 27.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Бургаският административен съд е приел от правна страна, че обжалваният пред него акт е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за неговото издаване, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение е изложено, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Светлана Янева се е погасило с настаняването на детето в детско заведение по силата на чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО и обезщетението за периода от 10.03.2008 г. до 2.07.2008 г. е начислено, изтеглено и изплатено неправомерно, а обстоятелството, че Янева не е подала пред осигурителя си декларация по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за начисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, не освобождава дружеството от задължението за възстановяване на неправомерно изтеглените суми от ДОО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод, че осигурителят следва да възстанови в бюджета на ДОО неправомерно изплатената на служителката сума, който не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Несъмнено в конкретния казус правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Светлана Янева се е погасило с настаняването на детето й в детско заведение по силата на чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО и обезщетението за периода от 10.03.2008 г. до 2.07.2008 г. е изплатено неправомерно. В конкретният случай обаче не може да се търси отговорност от страна на работодателя. Друг е субектът, от който следва да бъде търсено връщането на неправомерно получената сума. Административният орган би следвало да потърси възстановяване на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби. Хипотезата, в която се урежда отговорността на юридическите лица, се отнася до причинени от тях вреди по конкретни нарушения. Дружеството-осигурител е било добросъвестно при изпълнение на своите задължения. Контролът при спазване на осигурителните правоотношения след 1.01.2007 г. не е в тежест на осигурителя. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, възстановяването на неправомерно получени суми за осигурителни плащания следва да е от лицата, които са ги получили, а не чрез лицата, "чрез" които са били получени. В разглежданият казус са налице две самостоятелни правоотношения: трудовоправно със страни дружеството като работодател и служителката, чийто предмет се свежда до реализация на правото на отпуск за отглеждане на малко дете, и осигурително със страни работничката като осигурено лице, и НОИ, което има за предмет правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, страна по което не е дружеството-осигурител - то има само качеството на посредник, чрез който се реализира правото на осигуреното лице на процесното обезщетение. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че отнесена към процесния период, тезата на съда, че осигурителят дължи връщане на неправомерно получените от служителката му суми, не може да бъде споделена, защото не е в унисон с приложимата уредба. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за временна неработоспособност за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя-осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. След промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, а за процесния период е приложима новата уредба. В този смисъл оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на актовете на административния орган е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна. При този изход на спора основателна се явява и акцесорната претенция на касатора да му се присъдят сторените деловодни разноски, общо в размер на 75 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и 25 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,