Решение № 15863 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2019 г.

Решение № 15863 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Кметът на община Ямбол обжалва Решение № 195/16.09.2019 г. на Административен съд – Ямбол по адм. дело № 136/2019 г., с което е отменена негова Заповед № ТУ/04-00006 от 25.03.2019 г., нареждаща, на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, премахването на строеж "Гараж" с идентификатор 87374.528.302. 3 по КК на гр. Ямбол с начин на трайно ползване "постройка от допълващото застрояване" – пета категория, като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.

Ответникът И. Димитрова е на становище за правилност на оспореното решение.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Основан на правилна оценка на доказателствата е фактическият извод на съда по главния спорен въпрос по делото – за годината на построяване на обекта, обуславящ и евентуалната квалификация за търпим строеж.

а. Според § 184, ал. 8, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2003 г. времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации. Идентична е формулировката на § 127, ал. 9 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Т. е. законът не обвързва съда със задължителна сила на определено доказателствено средство и неговото убеждаващо въздействие зависи по правило от преценката на съда.

б. Конкуренцията между релевираните от касатора данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ от 2010 и 2018 г., в които Димитрова е отразила построяването на гаража през 1999 г., и показанията на двамата разпитани по делото свидетели съдът е разрешил в полза на гласните доказателствени средства. Достигането до този резултат не разкрива порок в процесуалната дейност на съда.

Данъчните декларации са косвено доказателствено средство относно момента на изграждане на гаража. Освен че подаването им обслужва различна цел, както е приел съдът, те не изключват по хипотеза вероятността за друг извод по главния факт от предмета на доказване, независимо от изявлението на страната, доколкото времето на строежа подлежи на обективна проверка, а данни за него могат да се съдържат в разнородни доказателствени източници.

От друга страна, свидетелите, чиито показания съдът е ценил, са дали на различно основание ясна, достатъчно конкретна с оглед на изтеклия период от време, и непротиворечаща си информация за момента на строежа. Те са възпроизвели собствените си възприятия – първият от тях по повод на участието му в изграждането на гаража, а вторият – наблюденията си поради обстоятелството, че живее на същата улица. Сведенията им се потвърждават и от принципното становище на вещото лице, изготвило приетата съдебно-техническа експертиза, за съответствието на фактическото състояние на обекта с твърдяната от Димитрова в съдебното производство година на построяване. При липсата на връзка със страната от характера на изброените в чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК или на припознати причини за възможната заинтересованост на свидетелите, не е било налице и основание за дискредитиране на показанията им.

в. Затова констатацията на съда за годината на извършване на строителството – 1982 г., следва да се приеме за меродавна при преценката на търпимостта на строежа по относимата разпоредба на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ.

1. Правните изводи на първоинстанционния съд за търпимостта на строежа по ЗУТ, почиващи по фактическите въпроси за разположението и височината на гаража на съдебно-техническата експертиза, се споделят и от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторен анализ на правилата по чл. 42, ал. 2 ЗУТ вр. § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ не е необходим, още повече, че съжденията на съда в тази насока не са и оспорени от касатора.

1. а. Търпимостта на строежа е юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие - § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ. Установеността му поражда противоречие на административния акт с дължимия статус на строежа, поради което с постановената със съдебното решение отмяна на заповедта е приложен правилно материалният закон.

б. Касационният довод за нарушение на чл. 182, ал. 1 ЗУТ, тъй като не било учредено право на строеж от общината като собственик на имота, е неотносим към предпоставките за признаване на търпимост. Изискването по разпоредбата е условие за законността на строежа, бидейки елемент от фактическия състав на акта за разрешаването му, докато обхвата на проверката за търпимост по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ се изчерпва с допустимостта на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, които имат устройствено-технически характер.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение