Решение № 7310 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2019 г.

Решение № 7310 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Т. Тодорова, против решение № 387 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 496/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което НАП е осъдена да заплати на "Ди йоди" ЕООД сумата общо от 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че заплатените адвокатски възнаграждения за обжалването на три наказателни постановления са прекомерни, поради което съдът е следвало да намали размерът на исковата претенция. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответната страна – "Ди йоди" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Ягода, представлявано от Д. Добрев, чрез адв. И. Илиева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Ди йоди" ЕООД сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления № 214599-F206071 от 20.09.2016 г., № 214550-F206034 от 20.09.2016 г. и № 214558-F206045 от 20.09.2016 г., и трите на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 4.09.2018 г. до окончателното й изплащане. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Пред първоинстанционния съд е установено, че с наказателно постановление № 214550-F206034/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, на "Ди йоди" ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 290, 12 лева на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. С Решение № 324/22.05.2017 г., постановено по АНД № 118/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора посоченото наказателно постановление е отменено. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 331/11.10.2017 г., постановено по КАНД № 294/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора. На стр. 155 от АНД № 118/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора е приложен Договор за правна защита и съдействие от 27.12.2016 г. със страни "Ди йоди" ЕООД и адвокат И. Илиева, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. С наказателно постановление № 214599-F206071/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, на "Ди йоди" ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 148, 57 лева на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. С Решение № 325/22.05.2017 г., постановено по АНД № 115/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора посоченото наказателно постановление е отменено. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 348/9.11.2017 г., постановено по КАНД № 295/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора. На стр. 34 от АНД № 115/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора е приложен Договор за правна защита и съдействие от 27.12.2016 г. със страни "Ди йоди" ЕООД и адвокат И. Илиева, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. С наказателно постановление № 214558-F206034/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, на "Ди йоди" ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 153, 43 лева на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. С Решение № 334/25.05.2017 г., постановено по АНД № 117/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора посоченото наказателно постановление е отменено. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 320/25.10.2017 г., постановено по КАНД № 267/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора. На стр. 113 от АНД № 117/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора е приложен Договор за правна защита и съдействие от 27.12.2016 г. със страни "Ди йоди" ЕООД и адвокат И. Илиева, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадените наказателни постановления, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая три наказателни постановления/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издадените наказателни постановления и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не са издадени актове, увреждащи неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените наказателни постановления, тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Административният съд се е обосновал при постановяването му, като е изложил и мотиви относно исканата от страна на настоящия касационен жалбоподател прекомерност на заплатените адвокатски хонорари от страна на "Ди йоди" ЕООД, което искане правилно е отхвърлено, защото така заплатеният хонорар по всяко едно от трите дела пред Районен съд Стара Загора е в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се споделят и твърденията на касационния жалбоподател, че с присъждането на лихви се превишава целта на закона. Това е така, защото действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на трите наказателни постановления, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Не се присъждат разноски на ответната страна поради липса на доказателства такива да са извършени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,