Решение № 11599 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 359/22.06.2021 г., постановено по адм. д. 115/2021 г. по описа на Административен съд Плевен (АС-Плевен). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът И. Христов, редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 359/22.06.2021 г., постановено по адм. д. 115/2021 г. по описа на АСПлевен е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014- 2020 г., с изх.01-6500/1709-5/21.01.2021г., за кампания 2019 година, на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на И. Христов при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона като е определен срок за изпълнение. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неизяснена фактическа обстановка, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 и чл. 36 от АПК и на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка АС-Плевен е обосновал незаконосъобразни правни изводи. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че И. Христов е регистриран земеделски производител, който за кампания 2016 г. е одобрен за поет от него биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014- 2020 г. За четвъртата поред година (2019 г.) от ангажимента той е подал заявление за подпомагане с УИН 15/240619/03718/15.05.2019 г., в което е заявил в таблична форма парцели, съответстващи на тези от предходните години с изключение на парцел 57025-11-1-1 с площ 1,40 ха, който не е заявен по направление Биологично растениевъдство. Към заявлението е представен сертификат BG-62278/E1, издадено от контролиращата фирма Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС АД. При автоматичната проверка на заявлението, при въвеждането му на 15.05.2019 г., е констатирано несъответствието в площите, които се заявяват с тези от предходната година, за което И. Христов се е подписал, че е уведомен на същата дата. Резултатите от автоматичната проверка са отразени и в таблична форма, също подписана от И. Христов, която съдържа изключително видимо сравнение между имоти и площи, декларирани през 2018 г. и 2019 г. по направление Биологично растениевъдство, установяващо недвусмислена разлика: четири имота за 2018 г. и само три за 2019 г.; 7,07 ха за 2018 г. и 5,67 ха за 2019 г. По делото е представена и писмена декларация с ръкописен текст от същата дата 15.05.2019 г., с която И. Христов пояснява, че намалява площта по поетия биологичен ангажимент по направление биологично растениевъдство поради технически причини (л. 73 от адм.д. 115/2021 г.) С писмо от 19.05.2020 г. И. Христов е уведомен за откриването на производство по издаване на акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11, поради това, че е установено припокриване само на 80,20% от площите, заявени за 2019 г. спрямо тези, за които е одобрен ангажимента. В разменената по този повод кореспонденция И. Христов обяснява разликата в декларирането със смяна на контролиращата фирма, която е допуснала грешката, която теза се поддържа и в съдебната фаза на производството и е приета за доказана от АС-Плевен. Допълнително административният съд се позовава на констатациите на вещото лице, според които е налице съвпадение като географско положение, площ и размер между реално ползваните площи и допустими очертани парцели за кампаниите 2018 г. и 2019 г. независимо, че един от парцелите с площ 1,4 ха не е включен в заявлението за 2019 г. по мярка 11. АС-Плевен е обсъждали приетите по делото като писмени доказателства два договора от 12.02.2019 г. на И. Христов с Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС АД за контрол на стопанството по приложението на Регламент 864/2007 и Регламент 889/2008г. за произвеждане на биологични продукти. Административният съд е кредитирал единия от двата договора, върху който е добавена бележка корекция и се отнася за четирите имота за разлика от другия договор от същата дата, в който са включени като обект на контрол само три от имотите, за което се е позовал на удостоверение от 28.10.2020 г. от контролиращото дружеството за това, че стопанството на И. Христов, състоящо се от четири парцела, е биологично. В резултат на тези фактически установявания решаващият съд е приел, че е допусната техническа грешка при декларирането на площите по мярка 11 за 2019 г. поради смяна на контролиращата фирма с Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС АД, която според декларация от 12.02.2019 г. е поела и ангажимент да попълни данните на производителя И. Христов в Системата за въвеждане на данни от външни институции за кампания 2019 г., а фактът, че земеделският производител е подписал резултата от автоматичните проверки е ирелевантен. Напълно неясни са съображенията на първоинстанционния съд, въз основа на които от приетата за установена техническа грешка се обосновава извод за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК - издаване на административния акт при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. АС-Плевен е приел за установено, че И. Христов е изрично е уведомен за започване на производството по издаване на оспорения акт за прекратяване на поетия от него биологичен ангажимент и му е предоставена възможност да ангажира доказателства, от което следва, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приетите за установени от административния орган факти и обстоятелства се потвърждават и в съдебното производство, а именно площта на заявените от земеделския производител парцели е намалена с повече от 10 % от одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" и е по-малко от 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Тези факти обуславят нарушение на изискването по чл. 17, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02. 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 4/24.02. 2015 г.), според която в действащата за 2019 г. редакция дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, доколкото не са налице възможностите, предоставени от ал. 2 на същата норма за определено намаляване на площите, за които е поет биологичния ангажимент. Изрично трябва да бъде посочено, че в случая от правно значение е заявлението, което се подава в срок до 15 май на съответната година от земеделския производител при спазване на процедурата, предвидена в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/27.02.2009 г.) и данните от него се включват в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а информацията от контролиращата институция се попълват в Системата за въвеждане на данни от външни институции и в случая трябва да отразяват резултатите от сертифицирането за биологично производство на вече заявените площи. В този смисъл не е възможно да се приеме, че смяната на контролиращото дружество оказва влияние върху декларираните за подпомагане парцели, а в случая земеделският производител сам е декларирал по-малко площи и в допълнително саморъчно изявление от същата дата е обяснил това си поведение с технически причини. Тази декларация опровергава обясненията му в открито съдебно заседание, че при подаване на заявлението за подпомагане не е разбрал за несъответствието, а в по-късен момент е узнал това обстоятелство и е разчитал да бъде отстранено от контролиращото дружество. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от правно значение е съдържанието на подаденото в срок заявление за подпомагане, в което са очертани площите за кампания 2019 г. и установеното по несъмнен начин намаление спрямо тези за 2018 г. Заключението на вещото лице, изготвено в съдебното производство, според което и през 2019 г. са обработвани идентични площи с тези през 2018 г. не променят факта, че е налице разлика в декларираните парцели, а от друга страна и не е ясно въз основа на какви обективни наблюдавани обстоятелства е направен този фактически извод от вещото лице. Декларацията на контролиращото дружество относно стопанството на И. Христов и биологичния характер на неговата продукция също не променят факта, че един от парцелите не е заявен по мярка 11 за 2019 г., съответно не е съществувало основание да бъде проверяван. Дори да се кредитира, както е направил АС-Плевен, варианта на договора между И. Христов и Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС АД с корекция, това не съставлява основание да се обоснове правен извод за незаконосъобразност на акта за прекратяване на ангажимента, защото от значение е съдържанието на заявлението от 15.05.2019 г., подадено лично от земеделският производител и административният орган се е съобразил с волеизявлението на И. Христов като е приложил правилно материалния закон. От значение преценката доколко се спазва биологичния ангажимент са ежегодно подаваните от земеделския производител декларации за подпомагане и отразените в тях парцели като георгафско препокриване и площи със съответните нормативно установени законови намаления, а в случая за кампания 2019 г. И. Христов е заявил по-малко площ за подпомагане, която представлява само 80,20% от одобрените парцели. Само за тези заявени парцели е съществувала възможност да бъдат включени в ИСАК, респективно осъществявала е възможност за осъществяване на административни проверки и проверки на място, респективно и подаване на данни от външни потребители, включително и относно биологичния характер на производството. Следователно при правилно установена фактическа обстановка административният орган правилно е приложил материалния закон като на основание чл. 15, ал. 3 , т. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г. е прекратил поетия ангажимент поради не изпълнение на изискванията на чл. 17 от същата наредба. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Плевен е постановил незаконосъобразно съдебно решение, с което неправилно е отменил действителен и законосъобразен административен акт, постановен без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По изложените съображение се налага обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. Христов. По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения,Върховният административен съд