Решение № 11234 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 15430 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 10663/2024г., Административен съд София град, първо отделение, 64-ти състав, е отхвърлил жалбата на Т. Д. Р. , [ЕГН], от гр.Божурище, против Ревизионен акт (РА) Р 22220423006815 091 - 001/20.03.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 997/22.07.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 2 000лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Д. Р., с [ЕГН], с адрес: гр.София, [жк], [улица], [адрес], чрез процесуалния му представител адв.Т. Станев. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. Горанов взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен по делото списък с разноските.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Т. Д. Р. против ревизионен акт Р 22220423006815 091 - 001/20.03.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 997/22.07.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София , с който е ангажирана отговорност по чл. 19,ал.1 от ДОПК на Т. Д. Р. за задължения на МБР2017-БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 204534498 за корпоративен данък за 2019 г., за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2018 г., м. 01.2019 г., м. 08.2019 г. и м. 09.2019 г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях отношения за данъчни периоди м. 12.2017 г., от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г.. за вноски за ДОО за осигурители за периодите м. 12.2017 г.. от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., за вноски за УПФ - за осигурители за периодите м. 12.2017 г.. от м. 02.2019 г. до м, 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., за вноски за ЗО за осигурители за периодите м. 12.2017 г., от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., ведно с определените лихви.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с влязъл в сила ревизионен акт Р - 22221721001489 -091-001/29.04.2022г. установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице, в това число времето през което Т. Р. е бил назначен за прокурист на дружеството; извършените процесуални действия; наличието на неуспешно проведено производство по събиране на задълженията на дружеството. Съдът е възпроизвел и мотивите на органите по приходите да приемат, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК и за какъв размер. Отбелязано е и проведеното административно оспорване на ревизионния акт, при което част от задълженията са били отменени и е прието, че задълженото лице носи отговорност само за задължения на дружеството възникнали за данъчни периоди 2019г. за задълженията по ЗКПО и тези по ДДС за данъчни периоди м.01/2018г., м.01, м.08 и м.09 на 2019г. и за задължителни осигурителни вноски/подадени декларации образец 6 за данъчни периоди от м.12/2017г., от м.02/2019г. до м.04/2019г. от в.06/2019г. до м.09/2019г.

Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна.

Посочено е, че предмет на спора между страните е вменяването на отговорност на жалбоподателя на основание чл.19,ал.1 от ДОПК за задължения на МБР 2017 - България ЕООД за корпоративен данък, за ДДС, и за вноски за ДОО осигурители, за вноски за здравни осигуровки и за вноски за УПФ за посочените периоди, в които ревизионният акт е бил потвърден при административното оспорване.

Решаващият съд е изложил мотиви защо споделя констатациите на ревизиращите органи, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК/стр.5 от решението, л.718 от първоинстанционното дело . Възпроизведена е нормата на чл.19,ал.1 ДОПК, като е прието, че са налице всички елементи на фактическия състав. Посочено е, че по делото няма спор, че ревизираното лице е било прокурист на дружеството за процесните периоди, като през тези периоди не са подадени верни декларации, т.е. декларирани са непълни или неверни данни, с което е реализиран и другият елемент на фактическия състав. Според първоинстанционния съд са налице и третият и четвъртият елементи на фактическия състав вследствие на това обстоятелство задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани. Посочено е, че от събраните по делото доказателства е установено, че задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани поради липса на имущество, поради което следва да се приеме, че е налице и причинно-следствена връзка с оглед постигане на сочения резултат.

На отделен ред са изложени мотиви относно субективния елемент /стр.6 от решението/. Прието е, че за наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК не е необходимо наличието на такъв. В допълнение е посочено, че по арг. от чл. 19, ал. 3 ДОПК той е свързан със знание . Според решаващия съд недекларирането на дължимите данъци и осигурителни вноски предполага знание. Прието е, че оправомощаването на жалбоподателя да изпълнява функциите на прокурист съгласно легалното определение на чл. 21, ал. 1 ТЗ предполага, че той е лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, натоварването и упълномощаването предполага както права, така и задължения да управлява, за което му се плаща възнаграждение. Изведен е извод, че жалбоподателят в качеството си на прокурист е бил длъжен да изпълнява задълженията по управление, вкл. и декларирането на данъци. Т.е. той е бил длъжен да знае и оттам да се заключи наличие на недобросъвестност .

Направен е краен извод, че приходната администрация е издала един законосъобразен ревизионен акт, при правилно приложение на материалния закон, който следва да бъде потвърден , а жалбата на Т. Д. Р. като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение .

Решението на Административен съд София - град e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Т. Д. Р. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и са налице елементи на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. Поддържат се оплаквания, че от органите по приходите не е доказано наличието на съзнателни преднамерени действия по укриване на факти.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество МБР 2017 - България ЕООД има публични задължения за корпоративен данък за 2019 г., за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2018 г., м. 01.2019 г., м. 08.2019 г. и м. 09.2019 г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях отношения за данъчни периоди м. 12.2017 г., от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г.. за вноски за ДОО за осигурители за периодите м. 12.2017 г.. от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., за вноски за УПФ - за осигурители за периодите м. 12.2017 г.. от м. 02.2019 г. до м, 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., за вноски за ЗО за осигурители за периодите м. 12.2017 г., от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г. и от м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., ведно с определените лихви.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 180484130/2018г. по описа на ТД на НАП София, като дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем, тъй като юридическото лице не притежава активи.

Установено е още, че задълженото лице Т. Д. Р. е бил назначен за прокурист на МБР 2017 - България ЕООД, считано от 27.04.2017г.

Органите по приходите са приели, че за посочените данъчни периоди дружеството е реализирало приходи от продажби на клиенти, които продажби или въобще не са декларирани, или са декларирани в непълен размер, а в подадените декларации образец 6 не съдържат информация за всички назначени в дружеството лица. Изведен е извод, че по този начин от органите по приходите са укрити данни, които са лишили приходната администрация от изпълнително основание за събиране на публичните задължения на дружеството. Наличието на отговорност на Т. Р. е обосновано с обстоятелството, че същият като прокурист на дружеството е имал задължения да декларира въпросните данни, съответно до упражнява контрол върху дейността на лицата, работещи за дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са обосновани на фактите по делото, поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. От доказателствата по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на тази отговорност. В тази насока следва да бъде съобразено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Между страните по делото няма спор, че Т. Д. Р. е бил управител на задълженото лице Т. Д. Р. е бил назначен за прокурист МБР 2017 - България ЕООД след 27.04.2017г., в това число и за процесните данъчни периоди.

Няма спор и относно това, че за тези периоди дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за задължителни осигурителни вноски, и лихви за забава, като част от задълженията произтичат от подадени декларации образец 6, а други от влязъл в сила ревизионен акт.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 1 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор за наличие на посочените два елемента на фактическия състав. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

По същество основните оплаквания на касатора се изразяват в това, че по делото не е доказано умишлено действие в недеклариране на конкретни факти, като умисълът следва да е налице, за да е осъществен съставът на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. Направените оплаквания са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая с ревизионния акт е извършено надлежно доказване на отделните елементи на отговорността, и в частност на това, че от страна на задълженото лице Т. Р. е извършено действие, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред органа по приходите.

Аргументите на касационния състав се свеждат до следното:

1. Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК регламентира отговорността на трети лица за непогасените задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задължените лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК - юридически лица, които са носители на задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски или са задължени да удържат и внасят същите. Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК има за цел да осигури събирането на посочените задължения на дружествата-длъжници, което е осуетено вследствие на недобросъвестни действия на лица, свързани с управлението им /трети лица/.

1. По специално нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК регламентира отговорността на тази категория физически лица, които поради особеното си качество, свързано с управлението на юридическото лице / управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник /, имат задължения да декларират определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност и имущественото състояние на дружеството, с възникването на които факти и обстоятелства данъчните закони свързват пораждане на различни данъчни задължения.

1. В конкретния случай ревизираното лице Т. Р. е субект на укриването в качеството му на прокурист, доколкото при действието на чл.22,ал.1 ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия и той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.Това несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС, съответно ЗКПО квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация /чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение 13 към ППЗДДС/, съответно декларация по чл. 92 ЗКПО. Разминаването между декларираните облагаеми доставки и действително извършените такива е укриване, доколкото по-големия обем доставки поражда в определен момент задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, съответно налице е по-голям размер печалба, облагаема с корпоративен данък.

1. С оглед на доказателствата по делото констатацията на приходния орган, че това укриване е извършено умишлено, е логически обоснована. В качеството си на прокурист на дружеството през процесните данъчни периоди Т. Р. организира и управлява дейността му. В качеството му на представляващ дружеството за същия възникват задължения по силата на данъчните закони да декларира пред орган по приходите определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност на дружество и определяне на данъчните му задължения. По делото липсват доказателства, че до недекларирането на извършени продажби, съответно брой на персонала се е стигнало в резултат на поведението на трети лица, различни от прокуриста, които са имали представителна власт по отношение на дружеството.

След като е стигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв., дължимо съгласно чл.161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и съобразявайки размера на извършената правна защита в касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,