Решение № 9227 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2017 г.

Решение № 9227 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. Б., с адрес в гр. Т., съдебен адрес в гр. Р., чрез процесуален представител, срещу решение № 383/16.10.2017 г. по адм. дело № 373/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Д., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ОСОС - 41/09.06.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), в писмено възражение чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Д., е приел за установено, че с оспорената пред него заповед от 09.06.2017 г. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжност: началник отдел "Контрол на храните" ОДБХ Д. при БАБХ, с ранг II младши, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 ЗДСл., считано от датата на връчване. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 12.06.2017 г. АС е посочил, че видно от доказателствата по делото, на 05.12.2008 г. жалбоподателката е била регистрирана като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Медина - д- р А. Б.". На 03.08.2009 г. Б. е подала уведомление до НАП за прекъсване на дейността си като ЕТ. През месец 08.2009 г. жалбоподателката е назначена за държавен служител. На 13.06.2017 г. - тоест на следващия ден след връчване на оспорената заповед, Б. е подала заявление за заличаване на вписването на едноличния търговец от търговския регистър, който считано от 19.06.2017 г. е бил заличен поради прекратяване на дейността му. АС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в необходимата писмена форма, с изискуемите от закона реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалното право и целта на закона. Съдът е изложил мотиви за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта - несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл., съществувала, както към момента на възникване на служебното правоотношение, така и към момента на прекратяването му поради регистрацията на жалбоподателката като едноличен търговец. Налице са основанията по чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл., като без правно значение е, че търговецът не е развивал ефективно търговска дейност. Заявлението за заличаване от търговския регистър и заличаването на търговеца са факти, последващи издаването и връчването на заповедта, поради което не се отразяват на нейната законосъобразност. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, че предвид липсата на търговска дейност и уведомлението до НАП не са били налице посочените в заповедта фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. не може да бъде назначено за държавен служител лице, което е едноличен търговец. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява поради несъвместимост в хипотезите на чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Законът не поставя изискване, за да възникне несъвместимост, търговецът да упражнява търговска дейност, поради което няма основания за направеното от касаторката стеснително тълкуване на правната норма. АС правилно е изтълкувал и приложил материалния закон. Правилна е преценката му и за съответствие на заповедта с целта на закона, тъй като тя е свързана с гарантиране на принципа на законност при изпълнението на държавната служба съобразно с чл. 18 ЗДСл. В съответствие с чл. 142, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е преценил съответствието на заповедта с материалния закон към момента на издаването й. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,