Решение № 646 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2019 г.

Решение № 646 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. В. Винум" ЕООД - град Стара Загора срещу Решение № 387 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 405/2019 г. на Административен съд- Стара Загора (АС Стара Загора/ АССтЗ) в частта, с която искът на дружеството е отхвърлен за разликата над 2606 /две хиляди шестстотин и шест/ лева до пълния предявен размер от 3549 лева, ведно със законната лихва върху нея. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 АПК. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер. Претендира и разноски по делото. По делото е постъпила и касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП) срещу решението, постановено по адм. дело № 405/2019 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е осъдена да заплати сумата 2606 /две хиляди шестстотин и шест/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни наказателни постановления. Вторият касационен жалбоподател счита така постановеното решение за неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е следвало да бъде преценено, че представените по делото документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство, във връзка с обжалване на наказателните постановления. Намира, че съдът неправилно е осъдил НАП да заплати сума, в която се включва и ДДС върху заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят предявените от дружеството искове като неоснователни и недоказани. Касаторът - "К. В. Винум" ЕООД в писмен отговор моли да се приеме касационната жалба на НАП за неоснователна и да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, като същото в обжалваните му части е правилно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от "К. В. Виниум" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Антон Марчин" № 2, вх. В, ет. 6, ап. 85, чрез адвокат Е. Петрова, против Национална агенция по приходите за присъждане на обезщетение в размер на 3549. 00 лв. за причинени имуществени вреди от отменени наказателни постановления /НП/, издадени от длъжностни лица при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите- гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на "К. В. Виниум" ЕООД- гр. Стара Загора, сумата от 2606 /две хиляди шестстотин и шест/ лева., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни наказателни постановления № 98470-F084494/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив; № 98469-F084496/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив; № 98480-F084482/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив; № 98476-F084487/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив; № 98475-F084489/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД па НАП Пловдив; № 98471-F084493/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив; № 98482-F084473/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по обжалването им, ВЕДНО със законната лихва, считано от 6.06.2019 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата над 2606 лева до пълния предявен размер от 3549 лева, като неоснователен и недоказан. Наред с това е ОСЪДИЛ НАП- гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на "К. В. Виниум" ЕООД- СУМАТА 468 /четиристотин шестдесет и осем/ лв., представляваща направени разноски по това дело. За да приеме този резултат съдът е установил, че срещу "К. В. Винтиум" ЕООД гр. Стара Загора са издадени 10 (десет) наказателни постановления на Директора на офис/ дирекция за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с които са наложени наказания "имуществени санкции". Същите наказателни постановления са отменени с решения на РС Стара Загора, потвърдени с решения на АС Стара Загора. Посочил е, че видно от съдържащите се в АНД договори за правна защита и съдействие, "К. В. Виниум" ЕООД е възложил и упълномощил "Стръмска и Петрова- Адвокатско дружество" да осъществи неговото процесуално представителство и защита при договорено адвокатско възнаграждение, платено по банков път. Договорите за правна защита и съдействия са били представени пред Районен съд Стара Загора в хода на производствата по обжалване на НП и са приложени по делата. Преценил е, че представянето на документи за получени суми по договори № 07, 023 и 029 за правна защита и съдействие по а. н. д. № 314/2014 г. на РС - Стара Загора, к. а. н. д. № 562/2014 г. на АС - Стара Загора и к. а. н. д. № 561/2014 г. на АС - Стара Загора, е било извън рамките на производството, за което е сключен договор между страните, не основават наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счел е, че изложените съображения за липса на изискуема предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ правят предявения иск неоснователен и недоказан за разликата на сумата от 943 лв, поради което същият е бил отхвърлен в тази част. В останалата част е намерил претенцията за основателна и доказана, тъй като се установява, както реално причинена вреда, така и пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отменените НП. Намерил е, че по приложените договори за правна защита и съдействие е извършено плащане по банков път, видно от неоспорените извлечения от банкови сметки на адвокатското дружество, поради което е удостоверено по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство като се има предвид, че адвокатската защита е уговорена и за касационната инстанция. Съдът е приел за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства по обжалване на процесните НП, издадени от служители на Национална агенция по приходите, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни актове. Намерил е, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 2606 лв. Сметнал е, че върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от датата на депозиране на исковата молба в съда, както е поискано в нея – в случая от 6.06.2019 г. Настоящият съдебен състав намира касационните жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател НАП, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразните НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положената юридическа дейност, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателните производства пред РС и адм. съд. Неоснователно е искането на дружеството- касатор за увеличение на присъдения размер на обезщетението. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 2606 лева за адвокатско възнаграждение в производствата по съдебно обжалване. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на Б. Георгиев за горницата над 2606 лева до пълния размер на претенцията от 3549 лева, ведно със законната лихва върху нея. Правилен е изводът на съда, че само сумата от 2606 лева представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Доказани са предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ само по отношение на заплатените своевременно по банков път възнаграждения за правна защита. Установени са били реално причинена вреда и пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления. По договорите за правна защита и съдействие е извършено плащане по банков път, има извлечения от банкови сметки на адвокатското дружество, поради което, с оглед чл. 181, ал. 1 ГПК, е удостоверено по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство, включително и за касационната инстанция. Правилно съдът е отхвърлил претенцията за заплатени възнагражденията по договори № 07, 023 и 029 за правна защита и съдействие по а. н. д. № 314/2014 г. на РС - Стара Загора, к. а. н. д. № 562/2014 г. на АС- Стара Загора и к. а. н. д. № 561/2014 г. на АС- Стара Загора. От доказателствата по делото не се установява извършено плащане в хода на тези дела за осъществена по тях правна защита. Към момента на отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления с влязло в сила съдебно решение, когато настъпва противоправния резултат, няма данни за настъпила непосредствена вреда, в резултат на плащане на възнаграждение на адвокат във връзка с извършени действия по правна защита и съдействие по обжалване на процесните наказателни постановления. Правилно адм. съд е приел, че не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът е бил отхвърлен в частта за разликата над 2606 /две хиляди шестстотин и шест/ лева до пълния предявен размер от 3549 лева. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател- НАП, че в размера на вредите не следва да се включва ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение и съответно заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга, представлява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Освен това възражението в тази насока е направено за първи път едва в касационното производство. Фиксираната в съдебния акт сума в обжалваното решение, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение