Решение № 3764 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 763/2015 г.

Решение № 3764 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 763/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Финес" ООД, подадена чрез адв. Боряна Тончева против решение № 235 от 1.12.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 301 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 061302708/18.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта потвърдена с решение № 126/17.03.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Атланта кар 1" ООД общо в размер на 21 948.41 лв. и е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 109 472.05 лв. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново са присъдени разноски по делото в размер на 1749.53 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С касационната жалба са приложени писмени доказателства по опис. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Велико Търново е ревизионен акт № 061302708/18.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 126/17.03.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по 32 бр. фактури, издадени от "Атланта кар 1" ООД общо в размер на 21 948.41 лв. и е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 109 472.05 лв. и е определен допълнителен данък в размер на 22.44 лв. и за 2011 г. в размер на 430.75 лв. С обжалвания РА е отказано правото на данъчен кредит по 32 бр. фактури, издадени от "Атланта кар 1" ООД, с предмет на доставката перилни препарати и козметични артикули. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт предвид следното: Съдът подробно е описал установената от органите по приходите фактическа обстановка, представените от ревизираното лице писмени доказателства във връзка с процесните доставки, констатациите на съдебно-икономическата. Приел е, че не е доказана реалността на доставките на перилни препарати и козметични артикули предвид липсата на безспорни доказателства за прехвърляне на право на собственост върху процесната стока, данни за транспортиране и заплащане на стоките във фактурираните количества. Тези изводи на съда съответстват на констатациите, направени в РД, РА, в частта потвърдена с решението на решаващия орган. Съдът е достигнал до извода, че спорните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респ. е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях. Съдът е достигнал и до извод, че сумите по спорните фактури са отчетени като разход без да е налице документална обоснованост на същите и жалбата срещу акта, в обжалваната му част е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил спорния предмет по делото - налице ли са действително извършени доставки на перилни препарати и козметични артикули. За реалната доставка на стоки не е достатъчно наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка може да се вземат предвид и данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, обективната й наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването й), съответно за извършването на последващи продажби. В случая в ревизионното производство от ревизираното са представени единствено фактурите и стокови разписки, но само към 18 от процесните фактури. В случая не са представени годни доказателства за това как стоката е транспортирана. По отношение транспорта на стоката ревизираното лице посочва, че същият е извършен от доставчика. В хода на съдебното производството от представените 2 бр. удостоверения, издадени от ОД на МВР Пловдив, сектор "Пътна полиция" /представени отново с касационната жалба/ е установено, че доставчикът е собственик на осем пътни превозни средства. Но не са представени каквито и да са доказателства с кое от тези превозни средства е превозена, както и доказателства за това къде е натоварена стоката, къде стоката е предадена и от кого е предадена и приета. В настоящият случай спорът е дали стоки от вида на фактурираните изобщо са доставяни на получателя, тъй като, освен фактури, ревизираният субект не притежава каквито и да е други годни доказателства, установяващи начина на транспортиране и предаване на стоките. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на представените доказателства. Само въз основа на тях, при липса на данни за индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираните стоки са предадени в уговорения вид и количество, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчика. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от РЛ. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Предвид изложеното в настоящето решение относно облагането по ЗДДС по спорните фактури, то правилно е извършено и преобразуваното увеличение на финансовия резултат на дружеството за процесните данъчни периоди - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и 2012 г. със сумата от 109 472.05 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък 22.44 лв. и за 2011 г. в размер на 430.75 лв. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,