Решение № 7939 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16577/2011 г.

Решение № 7939 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16577/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 306 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 215/2011 г. на Административния съд Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се подробни доводи по същество на спора. Ответникът - "Сън Шайн Трейд" ООД, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Сън Шай Трейд " ООД гр. София, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3710 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена 28 427.33 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Изложените мотиви в акта са твърде лаконични и съдът е приел, че по същество липсват такива, тъй като административният орган се е задоволил да посочи текстовете от закона на основание на който се издава, а като фактически основания е посочил "въз основа на административни проверки по заявлението, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ", от което не става ясно как е определена като недопустима тази площ. Прието е също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, което го освобождава от санкция съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Едва след една година след плащането са открити нови обстоятелства, без да е дадена възможност съгласно чл. 26, 27 и 34 от АПК на земеделския производител да се защити. Приел е още, че когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Постановено е в резултат на подробна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, при което са спазени процесуалните правила. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда за процесуалната и материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от заместник-директора на ДФ "Земеделие", с който на ответника по касация е определено публично държавно вземане в конкретния размер. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая в оспорения акт е посочено като правно основание за издаване чл. 27, ал. 3 и 4, чл. 37, ал. 2, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., като не са посочени основанията, които регламентират директните плащания или отказа за плащане по чл. 43 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. В този смисъл правилно при анализа на доказателствата, съдът е приел, че актът не е мотивиран в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно е също така е и становището на съда, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 на АПК, при спазването на които основни принципи органът би достигнал до други фактически и правни констатации. АУПДВ е издаден без да са събрани всички необходими доказателства, поради което релевантните факти са останали неизяснени, като причина за това е и неуведомяването и неучастието на засегнатия земеделски производител. В тази връзка не са визирани кои точно площи и в какъв конкретен размер са обявени за недопустими, и поради какви причини, не е посочен резултата от последващите кръстосаната проверка, действия на административния орган, включително и извършване на проверки на място, в каквато насока са изискванията на чл. 2, т. 10 и чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Ето защо следва да се приеме, че обоснован е изводът, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие и с материалния закон. От доказателствата е установено, а и не се твърди от касатора, недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция при деклариране на площите за подпомагане чрез посочване на неверни данни относно вида и размера им. Самият административен орган, след съответни проверки по заявлението, е преценил наличие на законовите предпоставки за предоставяне на безвъзмездната сума и е извършил плащането. С оглед тази фактическа установеност, в мотивите на съдебното решение е изведен законосъобразен извод, че конкретно изплатените средства на оспорващия за неподлежащите на подпомагане площи се дължат единствено на действия на органите на Разплащателната агенция. В тази смисъл е и разпоредбата на чл. 73 § 4 от цитирания регламент, според която задължението за възстановяване не се прилага, когато плащането е извършено поради грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящия случай именно действията на РА са довели до получаване на процесната сума и след като не е установено заблуждаващо поведение на заявителя /ответник по касация/ по повод искането за подпомагане, неправилно получената част от субсидията не може да бъде вменена като негово задължение и съответно не подлежи на възстановяване. Предвид допуснатите съществени нарушения на приложимите процесуални и материалноправни норми, правилно съдът е отменил атакувания АУПДВ. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,