Решение № 1179 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14473/2015 г.

Решение № 1179 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14473/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР С. З. срещу решение № 215/12.11.2015 г. по адм. д. № 293/2015 г. по описа на Административен съд С. З., с което е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК да заплати на В. Л. Р. обезщетение в общ размер на 300 лева имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по нахд № 25/2013 г. по описа на Чирпански районен съд във връзка с обжалване на наказателно постановление № 102/2010 от 25.02.2010 г. на началника на РУ "Полиция" - Ч. В жалбата са наведени доводи срещу решението като постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. Ответникът по жалбата В. Л. Р., редовно уведомен, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установената по делото фактическата обстановка. По жалба на касатора с решение № 7/11.04.2013 г. по нахд № 25/2013 г. по описа на Районен съд Ч., е било отменено наказателно постановление № 102/10 от 25.02.2010 г. на началника на РУП Ч., с което на Р. за нарушения по чл. 20, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на: 100 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. Следователно, Р. действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 22.03.2013 г. т. е. преди с. з. от 04.04.2013 г. по нахд № 25/2013 г. С оглед на това, настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, за наличието на предпоставки за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Р. за направените разноски за адвокат по делото. Отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на обезщетяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. По делото е приложен договор за правна помощ за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по делото. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че от извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Р. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Намаляването на имуществото на Р. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е резултат от издаването на наказателното постановление, с което са наложени три административни санкции глоба, с които той се е считал за незаконосъобразно санкциониран. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не води до извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение