Решение № 8543 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2012 г.

Решение № 8543 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Химремонтстрой" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решението от 8.12.2011 г. по адм. дело № 542/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество - основателна. С решението от 8.12.2011 г. по адм. дело № 542/2011 г. Административен съд гр. Монтана, II състав, е отхвърлил жалбата на "Химремонтстрой" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу задължително предписание, дадено по т. I. 2 от протокол за извършена проверка изх. № 629 от 8.07.2011 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана, отдел гр. Видин, потвърдено с решение изх. № 0104/14481 от 22.08.2011 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предписанието по т. I. 2 от протокол за извършена проверка изх. № 629 от 8.07.2011 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана, отдел гр. Видин, задължава работодателя да заплати брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите, тъй като преустановяването на работата не е по тяхна вина и времето трябва да се отчита като престой. Цитирана е разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от КТ. Действително, съгласно този текст, за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. В мотивите към така даденото предписание, което е предмет на съдебен контрол, липсват каквито и да е било съждения относно това защо контролният орган приема, че липсва вина на работниците, т. е. в тази връзка липсват мотиви. В решение изх. № 0104/14481 от 22.08.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София само е казано, че при преглед на представените в настоящото производство документи не се установява наличието на такива, удостоверяващи престоя на работниците и служителите да е причинно свързан с тяхно виновно поведение. В тази връзка решаващият състав на Административен съд гр. Монтана е изложил следните мотиви: Видно от акта за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради некачествено извършени строително-монтажни работи и в отклонение от конструктивните чертежи, от протокол от 13.07.2011 г., както и от обясненията на техническия ръководител на обекта, касае се за отклонение от проекта, некачествено изпълнение на строително-монтажни работи, което, от една страна, се дължи на извършването им при зимни условия, което може да се вмени във вина единствено на отговорниците за изпълнението на строително-монтажните работи, не и по вина на работниците, поради което времето на преустановяване на работа правилно и законосъобразно следва да бъде отчетено като престой. Тези изводи са необосновани и не кореспондират с акта от 1.06.2011 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради некачествено извършени строително-монтажни работи и в отклонение от конструктивните чертежи, които подлежат на премахване, и протокола от 13.07.2011 г., които съдържат данни и за некачествено извършени строително-монтажни работи. Несъмнено последните се изпълняват от работниците. Обясненията на техническия ръководител Иван Илиев Иванов, изискани от ръководството на дружеството, не могат да се възприемат безкритично, тъй като лицето е било длъжно да осъществява ръководство и контрол при строителството на обекта. За изясняване на спорните правоотношения, същността на които е разграничаването на вината на работниците, ако е налице такава, от тази на други длъжностни лица и фирми, несъмнено изисква специални знания в областта на строителството, с каквито съдът не разполага. Ето защо и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е следвало да бъде назначена техническа експертиза. Изясняването на тези въпроси е съществено, тъй като съгласно чл. 267, ал. 2 КТ при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение. В акта от 1.06.2011 г. и в протокола от 13.07.2011 г. са цитирани извършени строително-монтажни работи, които подлежат на премахване. В чл. 268, ал. 1, 2 и 3 от КТ са предвидени три хипотези, които регламентират трудовото възнаграждение при некачествена продукция и за приложението на всяка една от тях определящи са вината на работника и степента на годност на продукцията. В мотивите към обжалваното решение съдът се е позовал на становището на един от извършилите проверката и дали предписанията инспектори - Анка Тодорова Велкова, която твърди, че при проверката е установила, че лицата са наети по трудов договор в изпълнение на договор с Дирекция "Бюро по труда" по ОП "Развитие на човешките ресурси" по схема за безвъзмездна помощ № BG 2006/018-343.10.01. По делото обаче липсва договор между "Химремонтстрой" АД и Дирекция "Бюро по труда", от който да се установят задълженията на работодателя, а съдът е приел, че той е задължен да осигури на работниците по тази програма заетост за една година. Липсва и отговор на въпроса съществува ли това задължение, ако тези работници не могат да изпълняват основното си трудово задължение, а именно да строят качествено. При така неизяснената фактическа обстановка настоящата касационна инстанция не може да провери правилността на правните изводи на първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,