Решение № 137 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2011 г.

Решение № 137 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 27.10.2010 г. на К. С. Г., Р. С. Д., Д. Г. С. и С. Г. Н. на влязлото в сила решение от 29.09.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение на ОС-Добрич за разпределение на суми по изп. д. № 20077370400441 на ЧСИ с район на действие ОС-Добрич - Л. Т., на основание чл. 301, т. 1 ГПК. Ответниците - [фирма], НАП, Т. Д. О., Б. С. О. и В. Д. О. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение е потвърдено решение на ОС-Добрич за разпределение между взискатели на суми по изп. д. № 20077370400441 на ЧСИ - Л. Т. с район на действие ОС-Добрич, на основание чл. 460 ГПК, като Р. С. получава: за вземания за разноски по принудителното изпълнение в размер на 641.45 лв. и за вземания на основание изпълнителен лист от 21.01.2003 г., издаден по гр. д. № 759/2001 г. на Д., определени съгласно Протокол за сметка от 4.12.2009 г., Д. С. получава за вземания на основание изпълнителен лист от 9.12.2003 г., издаден по гр. д. № 760/2001 г. на РС Добрич, определени съгласно Протокол за сметка от 4.12.2009 г., С. Г. получава за вземания на основание изпълнителен лист от 20.06.2003 г., издаден по гр. д. № 760/2001 г. на РС-Добрич, определени съгласно Протокол за сметка от 4.12.2009 г., К. С. получава за вземания на основание изпълнителен лист от 9.01.2004 г., издаден по гр. д. № 758/2001 г. на РС - Добрич, определени съгласно Протокол за сметка от 4.12.2009 г., Д. И. получава суми за вземания на основание изпълнителен лист от 3.08.2000 г., издаден по гр. д. № 1589/1999 г. на РС - Добрич, определени съгласно съдебно удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК с изх. № 14944/1.10.2009 г., издадено от ЧСИ С. С. с рег. № 739 в КЧСИ, в общ размер от 20562,62 лв, Държавата в лицето на НАП - ТД [населено място] - за публични вземания срещу длъжника, съгласно удостоверение от 1.10.2009 г. на НАП - ТД [населено място], в общ размер от 250128,17 лв., Постановено и също така, че постъпилата сума от продажба на 1/8 идеална част от недвижим имот в [населено място], в размер на 4001 лв. се разпределя между взискателите както следва: на Р. С. - сумата от 641.54 лв, а на държавата в лицето на НАП-ТД [населено място] - сумата от 3359.46 лв, като сумата от 3359.46 лв. следва да се внесе от взискателите К. С., Р. С., Д. Георгиев и С. Г., обявени за купувачи с Постановление на ЧСИ от 18.09.2009 г., както следва: на К. С. - 1000.25 лв., на Р. С. - 358.71 лв., на Д. Георгиев - 1000.25 лв. и на С. Г. - 1000.25 лв. В молбата си молителите поддържат, че основанието за отмяна е наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за спора, които не са били извести при решаването му - основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като такива са представени четири изпълнителни листа от 21.01.2003 г., от 9.01.2004 г., 9.12.2003 г. и от 20.06.2003 г. на Районен съд Добрич, въз основа на които е образувано изпълнителното производство, приключило с обжалването разпределение на събраните по него суми между взискателите. Съдържат се оплаквания за неправилност на извършеното разпределение на суми, както и за наличие на процесуални предпоставки за отвод на съдията П. П., която е издала изпълнителните листове по влезли в сила решения, а след това е участвувала и в производството по проверка действията на частния съдебен изпълнител. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новооткритото обстоятелство или новото писмено доказателство да е съществувало при гледането и при решаването на делото, но то да не е могло да стане известно на страната въпреки активното й участие в процеса и полаганите грижи за набавяне на необходимите доказателства. Процесният случай не е такъв. Представените три изпълнителни листа, които според молителите съдържат факти, правопораждащи основание за отмяна, са същите, които са послужили като основание за образуване на изп. д. № 2052/2003 г. на РС Добрич и поради това тези писмени документи не са нови по смисъла на закона и не могат да послужат като основание за отмяна на решението. Оплакванията за неправилност на извършеното разпределени на суми между взискателите, както и представените по-късно /едва в хода на производството/ удостоверение от 3.06.2011 г. на НАП, нот. акт № 177/2005 г. на нотариус с район на действие РС Добрич, нот. акт № 30/2010 г. на нотариус с район на действие РС Добрич и скица от 10.10.2005 г. на А. по кадастъра не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство като основания за отмяна на влязлото в сила решение. С молбата за отмяна на практика се поддържа оплакване за неправилно определяне обема на правата на взискателите в изпълнителното производство и такова оплакване, което би съставлявало порок на постановения от съдебен акт, който обаче не се обхваща от основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК не е процесуално средство за обжалване на решението, защото се развива след влизане на последното в сила и процесът е приключен. За да се счете, че е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на няколко комулативно дадени изисквания, а именно - да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. Тези изисквания в случая не са налице. Предвид изложените съображения, съдът