Решение № 4055 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2013 г.

Решение № 4055 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Деница Миладинова Шинино, от с. Бов/гара, община Своге, област София, е подала касационна жалба срещу решение № 1050 от 19.12.2012 г. по адм. дело № 538/2012 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата й против решение № К-114 от 18.06.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) на МВР - гр. Своге, с което е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпасите за него, като е иззет пистолет "Берета", кал. 7.65 мм, боеприпасите за него и разрешително за носене на огнестрелно оръжие сер. А, № 0276963. От изложените в касационната жалба оплаквания се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - началникът на РУП на МВР - гр. Своге, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за обжалваното решение е връчено на 27.12.2012 г., а жалбата е входирана на 10.01.2013 г. в деловодството на АССО), от активнолегитимирана страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на Деница Миладинова Шинино срещу решение № К-114 от 18.06.2012 г. на началника на РУП - гр. Своге, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателката. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителката не е обосновала необходимостта си от самоотбрана, като основание за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Развити са и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Деница Шинино е подала заявление с вх. № К-242/23.05.2012 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като е посочила, че извършването на дейностите е с цел самоотбрана. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за реална или потенциална опасност за живота, здравето и имуществото на касационната жалбоподателка и членовете на нейното семейство, не е обоснована заявената причина за извършване на дейността. Съдът правилно е приел за недоказани твърденията на Деница Шинино за необходимост от самоотбрана, като е посочил, че ангажираният доказателствен материал не налага извод за съществуването на заплаха за сигурността и. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени и събраните гласни доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на Деница Шинино, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство жалбоподателката не е посочила основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Обстоятелствата, свързани със семейното положение, имотно състояние, трудова заетост и начин на живот на заявителката, не попадат в конкретна хипотеза от обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. В тази насока решаващият съд е проявил процесуална активност и удачно се позовал на служебно събрано доказателство - писмо на кметството в село Гара Бов, видно от което за периода от 01.06.2007 г. до 01.06.2012 г. не са постъпвали сигнали за извършени престъпления против личността и собствеността в района на кметството. Правилна е и преценката на АССО относно доказателствената стойност на представената от РУП - гр. Своге справка за извършените престъпления на територията на село Гара Бов и с. Бов, община Своге, чиито данни са относими към всеки жител или гост на цитираните райони и нямат пряка връзка с жалбоподателката или обкръжението и. Отдалечеността на жилището на Шинино от РУП - гр. Своге и невъзможността да се постави СОТ, сами по себе си не указват на непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на Деница Шинино или нейното семейство. Не е налице и потенциална такава, доколкото не са установени действия на трети лица, насочени пряко или косвено към жалбоподателката или членове от семейството и, които биха обосновали с висока степен на вероятност извършване посегателство конкретно върху заявителката, семейството й или нейното имущество. Релевираните с касационната жалба доводи преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от самоотбрана е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, изрично установени със закона, чието наличие не може да бъде обосновано от обстоятелствата, сочени в депозираното пред административния орган заявление и допълнително сведение от 1.06.2012 г. на жалбоподателката. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. Възприетото от решаващия съд тълкуване е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт общественозначими дейности. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АССО, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника, искане за репариране на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение в размер, възлизащ на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,