Решение № 11636 от 14.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Д. Ставрева срещу решение 784/14.06.2022 г. , постановено по адм. дело 343/2022 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният иск против Комисия за финансов надзор, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика за заплащане на 5 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на бездействие на КФН, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика (погрешно изписан в диспозитива на решението като министъра на регионалното развитие и благоустройството) за съвместно приемане на наредбата по чл.493а ал.2 от Кодекс на застраховането (КЗ), в редакцията, действала от 07.12.2018г. до 29.03.2022г., заедно със законната лихва за забава върху претендираната сума от 5 000лв. от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Касаторката, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки и в становище в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител в писмени бележки становище дадено в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в писмено становище изразява такова за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бурас е отхвърлил иска на Ставрева с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу тримата ответници за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. в резултат на бездействие, произтичащо от неприемане на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият състав е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответниците, а именно бездействие на трите органа, натоварени със задължението съвметно да приемат горесочената наредба визирана в чл. 493а, ал. 2 КЗ в редакцията, действала в периода от 07.12.2018г. до 29.03.2022г. Съдът е намерил обаче, че липсва причинна връзка между бездейстивието на органите по чл.493а ал.2 КЗ и сочените в исковата молба, но неустановени неимуществени вреди на ищцата, произтичащи именно от това бездействие. За да мотивира извода си административният съд е приел, че неприемането на наредбата е довело до невъзможност Ставрева да упражни правата си, произтекли от настъпилата смърт на сестра й. В тази връзка съдът е сметнал, че евентуалното противозаконно пречене да се упражни едно имуществено право не води до причиняване на неимуществени вреди, а същото има имуществен характер. В случая обаче, ищцата не е основала претенцията си на причинени имуществени вреди, а на неимуществени такива, каквито от бездействието на органите по чл.493а ал.2 от КЗ не биха могли да настъпят. В заключение административният съд е приел, че не били налице надлежни доказателства, водещи до извода, че ищцата действително е претърпяла определени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с установеното бездействие. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана, като е счел, че при този изход на спора на отхвърляне подлежал и аксесорният иск за присъждане на лихви. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на Адмнистративен съд Буграс, предвид което на основанание чл. 221, ал. 2, in fine АПК не следва да преповтаря. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици. По делото е безспорно, че сестрата на ищаца е почина в следствие на пътно-транспортно произшествие. На родителите й са изплатени обезщетения от застахователя, а на Ставрева изплащането на суми е отказано. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване въпроса за наличието на бездействие на орган, законът предполага извършването на фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая е установено, че е налице бездействие на Комисията за финансов надзор, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика органи по реда на чл. 493а, ал. 2 КЗ (в предходната й редакция бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), натоварени със задължението в едногодишен срок (предвиден в § 102 от ПЗР на ЗИДКЗ, т.е. до 07.12.2019г.) да приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд - Бургас производство, обаче, не се установява Ставрева да е претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка именно със соченото бездействие. В резултат на последното съдът правилно е посочил, че могат да настъпят имуществени вреди, а не неимуществени такива. Несъмнено ищата е търпяла страдания в следствие на загубата на близък човек, но същите не могат да се асоцеират с бездействието на органите по чл. 493а, ал. 2 КЗ. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения и липса на две от изискуемите се законови предпоставки за уважаване на предявените искове, които настоящата инстанция споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда, основали и правилното приложение на закона, не съставлява необоснованост на съдебното решение. Настоящата касационна инстанция счита, че вътрешните, душевни състояния подлежат на обезщетение, но само тогава, когато справедливостта го налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Обосновано и при правилно приложение на закона в случая съдът е приел неоснователност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдените неимуществени вреди и то в пряка причинна връзка от бездейстивето на органите, дължали приемане на наредба. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответниците такива се следват на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изразената претенция единствено от страна на КФН, следва Ставрева да бъде осъдена да заплати на КФН разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Поради липсата на претендирано възнаграждение от страна на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение