Решение № 2533 от 9.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителният директор на ДФ " Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Н. Халачева, срещу решение 686 от 29.06.2022г., постановено по адм. дело 143/2022 г. от Административен съд - София област, с което е по жалба на "Биогазенерго" ЕООД е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. 01-2600/2746 от 21.01.2022 г. издаден от зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че обжалваният акт не отговаря на изискванията за форма - липсата на фактически основания, от които да е видна волята на административният орган за издаване на акт с точно такова съдържание. Излага съображения, че представеният от дружеството сертификат, издаден от контролиращото лице, не удостоверява произведена биологична продукция, тъй като част от посочените в него парцели са под угар, поради което неправилно съдът е зачел този сертификат като отговарящ на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от наредба 4/2015г. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Биогазенерго" ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Стоянова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, респективно решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - София област е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2019г. с изх. 01 -2600/2746 от 21.01.2022г., издаден от заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., поради неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата наредба, както и в съответствие с чл. 63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от "Биогазенерго" ЕООД ангажимент по направление "биологично растениевъдство". За да се произнесе по спора, АССО е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата форма по чл.59, ал.2 от АПК - липса на фактическите основания, обуславящи прилагането на мярката по чл.77, т.4, б "в" от Регламент 1306/2013. Съдът е счел липсата на мотиви за нарушение на изискването на чл.59, т.4 от АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта и неговата отмяна по аргумент от чл.146, т.2 от АПК, но въпреки това е проверил и неговата законосъобразност по същество, като е стигнал до извод, че е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че представеният по делото сертификат от 29.03.2019г., ведно с приложен анекс, съдържащ списък с парцели и отглеждана култура - лавандула, както и анекс с приложен списък с култури и добиви, отговаря на изискванията на чл.29 от Регламент 834/2007 и Приложения ХII и XIIа от Регламент 889/2008, поради което не са допуснати нарушения по смисъла на чл.33, ал.1, т.2, от наредбата в приложимата й редакция към 2015г. По тези и подробно изложени мотиви в оспореното решение, съдът е стигнал до извод за липсата на предпоставките по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на поетия биологичен ангажимент, нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК от страна на административният орган и целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Не се споделят изводите на АССО, че обжалваният акт не съдържа фактически основания за издаването му, поради което не е спазена установената форма за валидност на акта и липсата на мотиви в нарушение на изискването на чл.59, т.4 от АПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта и неговата отмяна на основание чл.146, т.2 от АПК. Несъмнено всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът за прекратяване на ангажимент, трябва да съдържа фактически и правни основания, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Фактическите и правни основания са мотивите на административният орган по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеният от съда извод, че в оспорения акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 " Биологично земеделие" не се съдържат фактическите основания на органа за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните основания за издаването му чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., както и в съответствие с чл. 63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013,относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. За да приложи тези правни основания за прекратяване на поетия ангажимент, административният орган е изложил фактически основания, че представеният от дружеството документ по смисъла на чл.29 § 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 не отговаря на изискванията заложени в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008 и конкретно - всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа. Предвид изложеното следва да се приеме, че макар и по - общи и не дотолкова конкретизирани в акта са посочени фактическите основания за прекратяване на ангажимента и не е налице отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Изводите на АССО обаче за противоречие на оспореният административен акт с материалния закон са правилни и се подкрепят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Не е спорно между страните, че земеделският производител е представил изискуемият по чл.29, §1 от Регламент(ЕО) 834/2007г. документ, издаден от контролиращото лице, с което има сключен договор за контрол и сертификация. Спорният по делото въпрос е дали този документ отговоря на изискванията в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция, съгласно чл.48, ал.9 от Наредба 5 от 03.09.2019г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологично производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, както и дали са спазени изискванията по чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба от Наредба 4 от 24.02.2015г.за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. Настоящата съдебна инстанция намира, че АССО при съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите и възраженията на страните е дал верен отговор на този въпрос, а именно, че представеният от дружеството документ отговаря на посочените по- горе изисквания и не са налице предпоставките по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г. за прекратяване на ангажимента. Изводите на съдът са правилни и съответни на доказателства по делото и на приложимите материалноправни разпоредби. Ето защо решението е обосновано противно на изложеното в касационната жалба. Сертификатите са официални документи доколкото са издадени от контролен орган в кръга на задълженията му във вр. с чл.48, ал.9 от наредба 5 от 03.09.2018г. (ДВ. бр.75 от 11.09.2018г., в сила от 13.11.2018г.) - контролиращото лице издава документ по смисъла на чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция. След изменението обн. в бр. 33 от 07.04.29020г., същият текст гласи: "Контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 889/2008 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация". Писменото доказателство трябва да отговаря на изискванията в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл.29, контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната продукция от предходни години. Следователно до изменението от 07.04.2020г. контролиращото лице няма задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се издават за продукция, а не за парцел. С изменението от 2020г. е въведена информация и за площите, но в случая сертификатите, вкл. и двата сертификата и приложенията към тях са за 2019г. и са издадени на 19.04.2019г. с 83485 и на 19.04.2019г. с 8345 -1. Тези сертификати са издадени на основание чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 83482007 и 889/2008 и както правилно е приел първостепенният съдържат данни за идентификация на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност, така както повелява цитираната разпоредба. Обжалваният акт за прекратяване на биологичния ангажимент касае кампания 2019г. и дори да бъде прието основание за прекратяване на ангажимента, въведено след възникване на същия и за прекратяването му да се прилагат променените в периода на ангажимента изисквания - посочено от органа в обжалвания акт - изискването, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи ...." , то следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай актът за прекратяване не е в достатъчна степен мотивиран. Цитирана е разпоредбата на чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 - но не е посочено конкретно за кой или кои парцели и произведените от тях растения и растителни продукти не е преминал периода на преход, посочен в чл.36 и в какво се изразява нарушението. Оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 не препраща по отношение на конкретни парцели към таблицата в уведомлението по чл.26 АПК, за да има яснота на волеизявлението на административният орган. Както в уведомлението по чл.26 от АПК, така и в оспорения акт не е поддържано, че за посочените в таблица 2 на уведомлението парцели за последната кампания 2019г., за част от периода на пет годишния ангажимент е имало заявена и засята култура - лавандула или др. , а само за 2019г. същите парцели са заявени като площи с угар . На следващо място видно от представените по делото уведомително писмо изх. 02 - 220 -2600829.17 от 15.12.2016г. за одобрение за участие по мярка 11 и таблица 1 на одобрените и неодобрените за участие площи по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11, тези парцели са декларирани и одобрени като площи с угар, като останалите парцели са декларирани с култура - многогодишни медицински и ароматни култури - лавандула. За целият период на поетият пет годишен ангажимент с изключение на последната 2019г. земеделският производител е получил одобрение за всички заявени площи, включително и за тези декларирани като площи с угар. Следва да бъде отбелязано, че в самата таблица към уведомлението по чл.26 от АПК и поясненията към съответните колони административният орган изрично е отбелязал, че за площите от парцели, заявени само като угар през всичките години от ангажимента не се изисква сертификат. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.34, а.1 вр. с ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г., кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" са длъжни да спазват правилата на биологично земеделие за цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока могат да бъдат оставяни парцели с угар, за които има сключен договор с контролиращото лице. В цитираната разпоредба не е конкретизирано дали площите следва да са декларирани като угар през целият период на ангажимента или част от тях през определен период са били засети с култура, а в други периоди са оставяни под угар, предвид посочената възможност в разпоредбата. Видно от приложена от ЗП справка за поет ангажимент по мярка 11, още през първата година на поетият ангажимент 2015/2016г. тези парцели са били декларирани като площи с угар и с представеното уведомително писмо по делото са одобрени от страна на административният орган като площи с угар. След като част от парцелите в представените по делото сертификати са били определени като парцели с угар, включително и за последната 2019г. и земеделският производител е получил одобрение за всички заявени площи, включително и за тези декларирани като площи с угар, през предходните години, не може да се изисква от ЗП да доказва количества произведена продукция от тези площи, декларирани и одобрени като площи с угар. Налага се извода, че дори земеделският производител да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, това обстоятелство не е релевантно към посочената от ответника разпоредба по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г., доколкото същата без промени в периода 2016 - 2020г. поставя единственото изискване, земеделските производители в срок до 30 септември с посл. изменение до 30 октомври на петата година от ангажимента най - малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателства за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. Предвид изложеното, като е стигнал до извод, че в представените по делото сертификати от 19.04.2019г. и анекси към тях, издадени на "Биогазенерго" ЕООД от контролиращото лице са отразени количествата произведена биологична продукция от посочените парцели, тези писмени доказателства позволяват идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност, предвид чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и представените сертификати отговарят на посочените в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008 изисквания, поради което не е налице основанието за прекратяване на ангажимента по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г., съдът е приложил правилно материалния закон. На следващо място следва да бъде отбелязано, че на земеделският производител е наложена административна санкция по чл.77, §4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 , която разпоредба изрично е посочена в административният акт като правно основание за прекратяване на ангажимента, съгласно която административните санкции могат да приемат следните форми : в случая посочена е посочена б"в" - изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Същата обаче не може да се наложи, ако е налице някоя от хипотезите на чл.77, §2, б. "а" до "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013. Съгласно чл.77, §2, буква "д" не се прилагат административни санкции, когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б). Преди да издаде акта си административният орган е дължал преценка дали не е налице някое от основанията за неприлагане на административни санкции по чл.77, §2, включително по буква "д" от Регламент (ЕС) 1306/2013 - неспазването има незначителен характер, както и по буква "е" - други случаи, при които налагането на санкция не е уместно, както и излагането на мотиви в тази връзка, нещо което не е сторено в оспорения административен акт. Ето защо приложената административна санкция се явява необоснована и правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и целта на закона. При установените от представените сертификати данни за произведени количества лавандула - 89,87 t от декларирана и одобрена площ 75.54 ха и отбелязани само 2,47 ха площи с угар, административният орган е нарушил принципа по чл.6, ал.5 от АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Правилно АССО е приел, че това изискване не е спазено, тъй като прекратяването на ангажимента и възстановяването на 100% от полученото подпомагане не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на земеделският производител и охраняваните с приложените норми на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата обществени отношения. Решението като правилно и постановено при липсата на посочените в жалбата касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответната страна "Биогазенерго" ЕООД, следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., доказани с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото не е прекомерно спрямо минимума предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - не по малко от 1200 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, без процесуално представителство. В случая процесуалния представител на ответника е изготвил писмен отговор на касационната жалба, представил е подробни писмени бележки и за разлика от процесуалния представител на ДФ" Земеделие" е осъществил процесуално представителство и участие в открито съдебно заседание на 02.02.2023г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение