Решение № 10073 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Силистра, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н. Николова, против решение № 288/ 04.03.2026г по адм. д. № 94/2025г по описа на Административен съд Силистра, с което по жалба на Д. В. И. е отменено негово решение № 1040-18-30/10.12.2024 г. за потвърждаване на разпореждане № 5104-18-14/04.11.2024 г. на органа по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ-Силистра, с което декларираната злополука, станала на 13.12.2023 г. с Д. В. И., не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като приема злополуката за трудова. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства и едностранчиво е основал решението си единствено на свидетелски показания. Оспорва се изводът му за изпълнен фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО като се поддържа, че не са изяснени мястото и механизмът на злополуката. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което решението на директора на ТП на НОИ-Силистра да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. В. И. от [населено място] пазар чрез пълномощника си адвокат А. Михайлов с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че категорично са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на трудовата злополука като осигурен социален риск, а възраженията на административния орган за противното правилно са приети за неоснователни. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на основание чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът „Бревис“ ООД ЕИК 118517700, със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ № 72 не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и предлага съдебното решение да бъде отменено. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 288/ 04.03.2026г по адм. д. № 94/2025г по описа на Административен съд Силистра по жалба на Д. В. И. е отменено решение № 1040-18-30/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Силистра за потвърждаване на разпореждане № 5104-18-14/04.11.2024 г. на органа по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ-Силистра. С разпореждането декларираната злополука с вх. №5101-18-6/09.07.2024 г., станала на 13.12.2023 г. с Д. В. И., не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като съдът приема злополуката за трудова. От доказателствата по делото е прието за установено, че административното производство е образувано въз основа на подадена Декларация - Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с вх. №5101-18- 6/09.07.2024 г. за настъпил инцидент на 13.12.2023 г. с Д. В. И. на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“ към „БРЕВИС“ ООД. Със заповед №1015-18-65/22.07.2024 г. на директор на ТП на НОИ - Силистра на основание чл. 58, ал. 1 /ал. 2/ от КСО е сформирана комисия, която да извърши разследване на декларираната злополука. Съставен е протокол №4/15.07.2024 г. от длъжностни лица към „Бревис“ ООД за възникналата на 13.12.2023 г. злополука с констатирани нарушения на нормативни актове, допуснати от Д. В. И. - непоставено обезопасително въже на рампата, неспазена Инструкция за безопасност в частта – забрана за скачане от полуремаркето и товаро - разтоварните рампи, както и избягване качване / слизане от ППС на места с неподходяща настилка, прегради и др, които създават опасност за водача. След събиране на допълнителни обяснения за резултатите от разследването на злополуката на основание чл. 58, ал. 6 от КСО е изготвен Протокол №5103-18-4 от 23.08.2024 г., който е подписан от всички членове на комисията и пострадалото лице Д. И. на 27.08.2024 г. без възражения. С оглед обективираните в него констатации на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане №5104-18-8/28.08.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра, с което декларираната злополука с вх. №5101-18-6/09,07.2024 г., станала на 13.12.2023 г. не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. С решение №1040-18-23/14.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра разпореждането е отменено и преписката е върната на длъжностното лице в ТП на НОИ - Силистра за ново разглеждане при съобразяване на указанията. Въз основа на предоставената информация от изисканите и новопостъпили документи и след извършената им преценка длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издало разпореждане №5104-18-14/04.11.2024 г., с което декларираната злополука от пострадалия Д. И., станала на 13. 12. 2023 г, не се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Изложени са мотиви, че на лицето са издадени и изплатени три болнични листове с диагноза [заличен текст] като за причина на временната неработоспособност е посочена злополука- нетрудова. В писмено становище лекарят, издал първичния болничен лист, категорично е заявил, че увреждането е настъпило при битова злополука. В амбулаторен лист №014373/13.12.2023 г., издаден от ЦСМП - Силистра в анамнезата е посочено, че увреждането е получено в резултат на падане, без никакво уточнение за настъпила трудова злополука. Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра не е била информирана по надлежния ред за настъпил трудов инцидент на 13. 12. 2023 год. Работодателят декларира, че не е бил уведомен за настъпване на трудова злополука. Няма преки свидетели на инцидента. В писменото си обяснение служителката, работила на кантара, твърди, че не е пряк свидетел на инцидента и че камерите в базата не са работили на 13.12.2023 г. Разпореждането е обжалвано от Д. В. И. по реда на чл.117 КСО и с оспореното в настоящото производство Решение № 1040-18-30/10.12.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Силистра е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждане № 5104-18-14/04.11.2024 г. на органа по чл. 60 от КСО. По делото са приобщени гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Д. И. (служител в „Бревис“ ООД на длъжност „домакин“), Д. С. П. (служител в ЕТ„Г. П.“ на длъжност „агроном“) и Р. П. Р. (служител в „Бревис“ ООД на длъжност „механик“). За да отмени решението на директора на ТП на НОИ-Силистра, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но материалният закон е приложен неправилно. Тези изводи съдът е направил след съвкупен анализ на приложените към административната преписка писмени доказателства и на събраните свидетелските показания. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето на Д. В. И.. По въпроса дали увреждането е по време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа е прието след преценка на всички представени по делото доказателства, че И. е получил увреждане на здравето на дата 13. 12. 2023 г., настъпило през време и във връзка с извършваната работа. Според съда обстоятелството, че декларация е подадена от пострадалото лице осем месеца след настъпване на злополуката, не е основание да се приеме, че самото увреждане на здравето не е в резултат на трудова злополука, тъй като законодателят е предвидил едногодишен срок за предприемане на действия от страна на пострадалия и без участието на работодателя. Намира за ирелевантни липсата на преки очевидци на злополуката предвид безспорно установените време и място на увреждането, както и сочената причина за увреждането от медицинското лице, което е отразило заявеното от пострадалия и няма компетентност да установява вида на злополуката. Излага аргументи, че не се доказва пострадалото лице умишлено да е увредило здравето си, за да е налице изключението по чл. 55, ал. 3 от КСО. Не споделя извода на административните органи, че настъпилото увреждане не може да се квалифицира като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, поради което със съдебния си акт я признава за такава. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за основателност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства, със закона и с установената съдебна практика на Върховния административен съд. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на тях са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Коментираните в касационната жалба несъответствия в мотивите представляват технически грешки, които не са от естество да се отразят върху правилността на съдебния акт. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за незаконосъобразността му. В мотивите си е обсъдил всички правнозначими доводи и възражения на страните. В хода на административното и съдебното производство са предприети възможните за конкретната ситуация действия за изясняване точния механизъм на злополуката. Представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства са подложени на обстоен и обективен анализ от решаващия съдебен състав. Въз основа на това е изведен верен и обоснован правен извод, че са налице всички задължителни елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО – внезапно увреждане на здравето на ответника Д. В. И. вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за дружеството-осигурител и в изпълнение на трудовите му задължения. Изложени са собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на И. и извършваната работа при работодателя „Бревис“ ООД, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Възраженията на касатора за неустановени място на настъпване на злополуката и механизмът й са неоснователни. С оглед събраните в хода на проверката и неопровергани в съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин, че увреждането на Д. И. е настъпило в [населено място], на кантар за товарни автомобили в база на „Бревис“ ООД, през работното му време и при изпълнение на действия, произтичащи от задълженията му по длъжностна характеристика. Няма никакви преки доказателства, че местонахождението му на И. в базата не е свързано с трудовите му функции, а се е намирал там в отклонение от изпълнение на трудови задължения. Данните по делото сочат, че към момента на настъпване на злополуката е изпълнявал трудовите си функции - във връзка с превозване на товар е предприел действия по обезопасяване на автомобила. Свидетелите са категорични, че са го видели паднал непосредствено до камиона, което несъмнено обуславя наличие на функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането, като следствие на извършваната работа. Задраскванията в представения пътен лист и писмените обяснения на представляващия ЕТ „Н. П.“ не опровергават този извод. Поради това доводите на касатора, че административният съд не е изследвал и установил механизма и условията, при които е получена травмата, са несъстоятелни. Евентуалното неспазване на нормативни или вътрешни правила за безопасност от пострадалия е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Погрешната преценка на работника как да изпълни служебната си задача не е от естество да отрече наличието на функционална връзка между злополуката и полагания от него труд. В съдебната практика е трайно застъпено разбирането, че в хипотеза, при която и една част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, това не води до промяна в характера й по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. В настоящия случай липсват доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, дори предприетото от него поведение да е самоволно и в отклонение от нормалните действия и условия за изпълнение на трудовата задача. Това подкрепя възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че настъпилата злополука е трудова по своя характер. А ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат, то има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че сочените в касационната жалба пороци на оспореното решение не са налице и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника Д. И. за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На адвокат А. Михайлов за осъщественото процесуално представителство в касационната инстанция по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024г, следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата от 255.65 евро, платимо от НОИ (юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал оспорения акт - §1, т.6 ДР на АПК) Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,