Решение № 4679 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здраве ООД, чрез пълномощника адвокат М. Ел-Тал, против решение 5166/31.07.2023 г. по административно дело 2919/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление на главен инспектор при ГИТ (Главна инспекция по труда), с което е обявено съществуването на трудово правоотношение Х. Сурчева и е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето в срок до 10.03.2023 г., удължен с решение от 21.03.2023 г. до 30.03.2023 г.; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ИА (Изпълнителна агенция) Главна инспекция по труда сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Постановеният съдебен акт е атакуван с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост поради конституиране на ненадлежен ответник и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде обезсилено и делото да се върне на АССГ за ново разглеждане с указания за конституиране на надлежен ответник в производството, в условията на евентуалност, ако са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението да бъде отменено и също делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а ако не е необходимо извършването на такива действия, решението да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразно и оспореното пред АССГ постановление. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт В. Вутов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен. Другият касационен ответник Х. Сурчева, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто (VІ) отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, законосъобразността на което е била предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение на Медицински център репродуктивно здраве ООД с д-р Х. Сурчева, считано от 10.06.2021 г., и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето в посочен срок. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е извел решаващ извод, че постановлението е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в законоустановената форма, без допускане на процесуални нарушения, и е материално законосъобразно. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че въпреки сключения между медицинския център и лекаря граждански договор за извършване на прегледи и консултации, всъщност се касае за възникнало трудово правоотношение, понеже трудовите функции на д-р Сурчева са се осъществявали многократно и се заключавали в извършване на едни и същи задължения, като тя е следвало да преглежда пациентки по предварително записани от възложителя часове, и в зависимост от броя и вида на записаните прегледи й се дължат възнаграждения във фиксиран размер за всеки преглед (платими на определена периодичност), а работата се е извършвала в работно време на възложителя при спазване на неговия вътрешен ред и с ползване на неговата материална база, апаратура, организация и условия на труд. Настоящата инстанция не споделя инвокираните срещу така постановеното решение касаторови възражения. На първо място, неоснователно е касационното оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението е валидно и допустимо то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционното производство е приключило при правилно конституирани страни по делото. Издателят на акта е служител в Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, от чието име е издаденият акт, предвид разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, и именно затова ИА ГИТ е конституирана като ответник по делото. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (съображенията за който се възприемат изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение (прецизно отграничено от съда от отношенията, възникващи при договора за изработка), ако и сключеният между дружеството и лекарката договор да не е наименован трудов. Категорично е установеното изпълнение на трудови задължения от страна на д-р Сурчева: работно място медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставени от дружеството, работно време в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на Медицински център репродуктивно здраве ООД по здравноосигурителния пакет Специализирана извънболнична медицинска помощ акушер-гинекологични прегледи и консултации, работен режим - труд, полаган периодично, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя безпротиворечива индиция за субординация. С оглед изложеното съдът материално законосъобразно и обосновано е приел за доказана констатацията в постановлението, че в обект на дружеството Х. Сурчева изпълнява трудови функции на длъжност в областта на специалност Акушерство и гинекология с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. При така установеното напълно ирелевантно е дали д-р Сурчева е имала и друго трудово правоотношение с трето за делото лице - Специализирана акушеро-гинекологична болница Д-р Щерев ЕООД, и каква е наличната информация в Националната агенция за приходите за извършени плащания от медицинския център към д-р Сурчева по сключения между тях договор, и съответно за получени възнаграждения от лекаря, защото изясняването на тези въпроси стои извън предметните предели на спора. При анализа на надлежно събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба решаващият съдебен състав е стигнал до правилен краен правен извод, че постановлението е издадено от компетентен орган в необходимата форма при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което го е мотивирало да отхвърли оспорването. На базата на това като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговото обезсилване или отмяна, следва да бъде оставен в сила. В същия смисъл е постановеното по идентичен случай решение 3880/02.04.2024 г. по адм. дело 11844/2023 г. от друг състав на ВАС, VІ отд., а цитираната в касационната жалба съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка от процесния казус и поради това е неотносима към него. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените от касатора деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,