Решение № 4505 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2017 г.

Решение № 4505 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Български пощи"ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "А.. С.. М." №..., бл. ..., представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д., подадена чрез главен юрисконсулт Р. П. против решение № 8113 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 8097/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-21-192 от 19.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. град, и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в случая пострадалата З. М. е напуснала самоволно работа с още две служителки, преди края на работното време, което представлява нарушение на работното време, непопадащо в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ С.-град чрез юрисконсулт Д. П. в писмено становище оспорва касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. З. М. не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Български пощи"ЕАД срещу Решение № 1040-21-192 от 19.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. град, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с Вх. № 5101-21-322#6 от 21.06.2016 г. и е потвърдено Разпореждане № 19168 от 14.05.2016 г., с което длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, за претърпяното здравословно увреждане от З. П. М. на 21.03.2015 г., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че е налице внезапно увреждане здравето на пострадалата по време, когато пострадалата се е връщала от работа по обичайния й маршрут, което представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. С декларация за трудова злополука вх. № 322/18.03.2016 г., ответницата З. М. е декларирала в ТП на НОИ-С.-град настъпила на 21.03.2015 г., в 05.40 ч. при пътуване от работа до вкъщи, трудова злополука, за която е образувана преписка и е открито досие № 191168 в НОИ. От приложения към административната преписка валиден трудов договор и допълнително споразумение към него се установява наличието на трудово правоотношение между "Български пощи"ЕАД и З. М., действал към датата 21.03.2015 г. Съгласно договора и длъжностната характеристика пострадалата М. работи като "Сортировач поща" в "Български пощи"ЕАД/Централно управление, Отдел "Сортировъчна дейност и магистрален транспорт"/О. С. дейност/Вътрешни пощенски пратки БРСЦ/, с място на изпълнение на трудовите задължения-гр. С.. По делото е установено, че М. има обичайното си местожителство в гр. С. и пътува от и за работа от гр. С. до гр. С. и обратно. По делото не се спори, че М. е била нощна смяна с времетраене от 18.00 ч. на предходния ден до 06.00 на деня на увреждането- 21.03.2015 г. По делото не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства в административната преписка, че при връщане от работното място, при придвижване на гара Север /С./, до основното място на живеене- гр. С., около 05.40 ч на 21.03.2015 г. М. се подхлъзнала и получила "Фрактура на фибуларния малеол и задния тригонум на тибията със сублукация на талокруралната става" на десния крак, съгласно Епикриза Л. № 8937/2015 от 21.03.2015 г., книга за регистрация на амбулаторно болни от спешен травматологичен кабинет, изд. от ВМА-С., и същата е била в състояние на временна неработоспособност за времето от 21.03.2015 г. до 03.05.2015 г., съгласно болничен лист № Е20152031523. С Протокол № 30/25.04.2016 г. на НОИ-ТП-С. град са установени резултатите от разследване на злополука от 21.03.2015 г., въз основа на който е издадено Разпореждане № 19168 от 14.05.2016 г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от пострадалото лице М. злополука, станала на 21.03.2015 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. Същото е връчено надлежно на пострадалото лице на 16.05.2016 г. С оспореното в настоящото производство решение Решение № 1040-21-192 от 19.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С.- град, е потвърдено разпореждане Разпореждане № 19168 от 14.05.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че нощната смяна приключва в 06.00 ч. на процесната дата. Жалбоподателят твърди, че М. е нарушила трудовата дисциплина, като е напуснала работното си място преди изтичане на работното време, но доказателства установяващи нарушение на редовното приключване на смяната и предаването на съответната документация на следващата смяна не са представени. Безспорно е установено, че по това време е осигуряван транспорт от месторабота до местоживеене на пострадалата, в т. ч. и на процесната дата. Но съдът е аргументирал правните си изводи, че не е налице нормативно императивно изискване на закона за използването само и единствено на служебен транспорт, като това е осигурена възможност и право на работниците, но не и тяхно задължение. Не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ елемент от фактическия състав на трудовата злополука, при придвижване по обичаен маршрут, различен от осигурения от работодателя транспорт. Но тези две обстоятелства са ирелевантни в случая, доколкото субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина е предмет на друго производство. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на изложеното от фактическа страна така изброените предпоставки са налице. Налице са и предпоставките на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Внезапното увреждане здравето на М. е станало по време на връщане от работното място, като от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва, че тя се е придвижвала към дома си по обичания си маршрут. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ С.-град юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00/сто/ лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,