Решение № 7626 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2025 г.

ВАСТрето отделение09.07.2025 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 27757 от 19.12.2024г., постановено по адм.д. 5269/2024г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. П. М. и В. М. В. разноски по делото пред касационната инстанция , представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лв./две хиляди лева/.

Прекратява производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на район Витоша Столична община против решение 27757 от 19.12.2024г., постановено по адм.д. 5269/2024г. по описа на Административен съд София град. Релевира оплаквания за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба Б. П. М. и В. М. В. оспорват основателността на касационната жалба. Молят решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендират направените разноски, за което се представят писмени доказателства - пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съдържаща декларация за платени суми по същия. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за недопустимост на съдебното решение предвид постъпилото пред касационната инстанция писмено доказателство за извършване на исканата административна услуга. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил по жалба 18724 от 20.05.2024г. на Б. П. М. и В. М. В. мълчалив отказ на кмета на район ВитошаСО по преписка с вх. РВТ24-МД94-31/03.04.2024г., постановил е изпращане на делото като преписка на кмета на район Витоша Столична община и го е задължил да извърши поисканата по преписката административна услуга в едноседмичен срок от влизане в сила на решението, като е осъдил административния орган да заплати разноски на жалбоподателите в размер на 680 лв. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция в открито съдебно заседание от 07.05.2025г. процесуалният представител на касационния жалбоподател е представил писмени доказателства удостоверение, издадено на 16.12.2024г. по преписка с вх. РВТ24-МД94-31/03.04.2024г.,, с която се удостоверяват обстоятелства , за които е подадена молба декларация за заверка и е образувана административната преписка. Върху удостоверението, което се представя в заверено от страната копие,е отбелязано, че е връчено на заявителите на 25.04.2025г. обстоятелство, което не се оспорва по делото. Към удостоверението е представено копие и на молба- декларация, представена на административния орган за заверка. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед представените доказателства за извършена административна услуга по преписка с вх. РВТ24-МД94-31/03.04.2024г., и издаване на удостоверяване на исканите обстоятелства от кмета на район Витоша Столична община, за ответниците по касационната жалба е отпаднал правният интерес от водене на съдебното производство. Доколкото съдът има задължение да следи за наличието на правен интерес от обжалване на административния акт акт в рамките на цялото съдебно производство, което се провежда пред две съдебни инстанции, то отпадането на правния интерес в хода на производството пред касационната инстанция е факт, който не може да бъде игнориран, а следва да намери отражение в решението на съда. Предвид отпадането на правния интерес поради извършване на исканата административна услуга, решение 27757 от 19.12.2024г., постановено по адм.д. 5269/2024г. по описа на Административен съд София град следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Доколкото обаче административният орган и касационен жалбоподател е станал причина за образуване на съдебното производство, то в съответствие с чл. 143, ал.2 АПК, ответниците по касационната жалба имат право на разноски възнаграждение за адвокат, които следва да им бъдат присъдени. По искането за разноски от страна ответниците по касационната жалба е направено възражение за прекомерност. Същото формулирано бланкетно и не съдържа обосновка с относими обстоятелства и факти. Ето защо същото не следва да се уважава. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал.3 АПК Върховният административен съд