Решение № 3766 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2020 г.

Решение № 3766 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Кьолер" ЕООД, представено от адв. К. Т., срещу решение № 329/12.10.2020 г. на Административен съд Враца по адм. д. № 234 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5076/30.04.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите на съда за отсъствието на форсмажорни обстоятелства, като причина за пропуска да подаде заявление за плащане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", както и правните му изводи за значението на липсата на декларация за форсмажорни обстоятелства и за осъществяване на предпоставките за изключване от подпомагане и за възстановяване на получената финансова помощ. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Враца АУПДВ е изключено от подпомагане "К. Кьолер" ЕООД и е установено в тежест на дружеството задължение за плащане на сумата 10 541. 46 лева, представляваща 25 % от изплатени на ползвателя на помощта суми по заявления за кампании 2013 - 2016 по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Фактическо основание за издаване на акта е пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за кампания 2017. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Според съда не е осъществен правоизключващият за възстановяване на получената помощ факт на настъпване на форсмажорни обстоятелства, тъй като такива не са декларирани от получателя на помощта. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП, с която се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че установяването дължимостта на подлежаща възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не се твърдят и не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделяйки и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е пропускът да се подаде заявлението за подпомагане по реда и в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и схеми по мерки за директни плащания във вр. с чл. 8 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПСРС 2007-2013 г. При действието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 последица от неизпълнението или неточното изпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия ангажимент е изключването от подпомагане по наредбата и възникването на задължение за земеделския стопанин за възстановяване на получената финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване е обусловен от годината на прекратяване на участието на земеделския стопанин по мерките. При прекратяване след четвъртата година се дължи възстановяване на 25% от получените до момента компенсаторни плащания. Не се установяват форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11, които да представляват предвидената в чл. 15 от Наредбата отрицателна материална предпоставка за възстановяване на получената помощ. Соченото от касатора прекратяване на договорите с Община Чупрене /явно се визира прекратяване на основание § 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., като се вземе предвид и позоваването от съда на разпоредбата на чл. 37и ЗСПЗЗ/ не представлява експроприация по § 1, т. 3 от Наредба № 11, а и това обстоятелство не е заявено по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. За касатора е възникнало основание за изключване от помощта по Наредба № 11 и задължението за възстановяване на 25% от получената безвъзмездна финансова помощ. Установяването на тома задължение с АУПДВ е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение – правилно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение