Решение № 7204 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2012 г.

Решение № 7204 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Бонева, против решение № 124 от 20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 703/2011 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, 22 състав, с което е отменена негова заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Ментеше", землище гр. Аксаково, област Варна, в частта за имот № 556 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационна жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че не е установена идентичност на възстановения по земеделска реституция имот на жалбоподателя с имота, претендиран по ПНИ - № 566, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта в тази й част. Иска се отмяна на решението. В жалбата е развито и оплакване, че не е налице правен интерес за жалбоподателя за оспорване на процесния имот и съдът се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да прекрати производството по делото. Посоченото следва да бъде квалифицирано като оплакване за недопустимост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, въпреки че липсва искане за обезсилването му. В представеното писмено становище от юрисконсулт Василев се поддържат същите оплаквания. Ответникът - Ради Вълков Радев, чрез процесуалния си представител адв. Росица Несторова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Димитър Стойчев Кирязов и Тодора Стойчева Комянова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, чепостановеното съдебно решение е правилно, тъй като на жалбоподателя Радев с решение на ПК е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот - лозе от 1 декар, шеста категория, попадащ в терен по § 4 в землището на с. Аксаково, м. "Ментеше". В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица, като в случая жалбоподателя Радев попада във втората категория - бивши собственици на имоти или техните наследници. От представена по делото извадка от регистъра на имотите се установява, че като собственик на имот № 556 по ПНИ са записани наследниците на Тодора Кирязова. Установено е обаче, че с решение № 2032/1997 г. на ПК на Кирязова не е възстановен имот в местност "Ментеше", което се потвърждава и от писмо на ОСЗ с. Аксаково. В този смисъл заповедта е постановена в нарушение на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, защото за жалбоподателя не е отреден самостоятелен имот според материалното му право на собственост. Решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба, подадена от Ради Радев против заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, с оплаквания, че по плана не му е отреден имот, въпреки че е собственик с възстановено право на собственост, а имот № 556 е отреден на наследници на Тодора Кирязова, при положение, че същата няма възстановена собственост в м. "Ментеше". От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира като възстановен собственик - решение № 8406/1993 г. на ОСЗГ Аксаково, с което му е възстановен в стари реални граници имот от 1 дка, лозе, шеста категория, в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. "Ментеше" Аксаково. Не е спорно, че с ПНИ за процесната местност не му е отреден имот. От друга страна с ПНИ е отреден имот № 556 на наследници на Тодора Кирязова, на които по подробно изследваната от съда реституционна преписка не е възстановен имот в процесната местност. С решение № 2032/1995 г., посочено като основание за отреждане на имота по ПНИ са възстановени други имоти, подробно описани. От заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза - основно и допълнително, подробно разяснени в с. з. на 06.12.2011 г. и 21.12.2011 г., неоспорени от страните, съдът е установил, че не може да се приеме, че е налице идентичност - пълна или частична между имот № 556 по ПНИ и имота, заявен за възстановяване от жалбоподателя. Реституирания имот обаче е в терена по § 4 в м. "Ментеше", но поради липса на описани граници в решението на ОСЗ не може да бъде локализиран. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че при изработването на ПНИ не са съобразени правата на възстановения собственик, което съставлява нарушение на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Отменил е оспорената заповед, в частта за имот № 556 и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е безспорно, че първоначалният жалбоподател е възстановен собственик на имот в процесната местност, съответно с ПНИ следва да му бъде отреден имот и същият да бъде вписан като собственик в регистъра към плана. От друга страна с ПНИ е отреден имот - № 556 на лица, за които липсва титул за собственост, съответно същите без основание за посочени като собственици и в регистъра към плана. При това положение правилно съдът е приел, че административният орган не е съобразил правата на собственост на страните, съответно заповедта за одобряване на ПНИ в процесната част е необоснована и незаконосъобразна. Правилно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне - за отреждане на имот на Радев като възстановен собственик, като се съобразят от техническа страна данните по помощните планове относно стари имоти № 69, идентичен с имот № 327, съответно частично идентичен с имот № 556 по ПНИ, съответно се съобразят и правата на третите лица. Неоснователни са доводите на касатора, за недопустимост на решението. Първоначалният жалбоподател е активно легитимиран да подаде жалба, тъй като безспорно е собственик на имот с възстановено право на собственост, находящ се в обхвата на ПНИ за м. "Ментеше". Неоснователно е и оплакването, че претендирания имот не може да се установи точно къде следва да бъде ситуиран. Посоченото техническо установяване е задължение именно на административния орган, като при новото разглеждане на преписката следва да се съберат съответните данни. Обстоятелството, че Радев не се е явил на анкетиране, не освобождава органа от задължението да съобрази правата на собственост, вместо което спорният имот е отреден на лица, които не се легитимират като негови собственици. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение