Решение № 11705 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 249/2010 г.

Решение № 11705 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 249/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната комисия по хазарта против решение № 60 от 5.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4047/2009 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - "Гицдент - 36" ООД, гр. Айтос, не е изразило становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 528/27.03.2009 г. на Държавната комисия по хазарта, с което на "Гицдент - 36" ООД, гр. Айтос е отказано да се издаде разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала, находяща се в гр. Царево. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган и е задължил последния да издаде исканото разрешение като е определил срок за това. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалноправните норми. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място от административният акт, предмет на оспорване, не става ясно дали същият е приложен в неговата цялост, тъй като липсва логична връзка между първата и втората му страница. Посоченото обстоятелство препятства възможността съдът да провери дали акта е издаден в преписаната от закона форма, а фактическите основания за издаването му са част от изискването за неговата форма, съгласно правилото на чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 21, ал. 7 от Закона за хазарта и съответно неспазването й е основание за неговата отмяна. На второ място в нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал служебно цялата преписка по издаване на административния акт. Заявлението на дружеството, поставило началото на административното производство не е представено в неговата цялост. Липсват и описаните документи в предложението за издаване на разрешителното, изготвено от главен експерт Николов. Това води до невъзможност да се прецени дали административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК вр. чл. 19, ал. 5 от Закона за хазарта (в редакцията му към момента на издаване на оспорения акт) и издаде акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неприлагането на административната преписка в нейната цялост е препятствало възможността на съда да прецени законосъобразността на административния акт, така както го задължава чл. 168 от АПК и е довело до необоснованост на направените правни изводи. Такъв е изводът, че решението е подписано от всички петима члена на Държавната комисия по хазарта. Видно от приложеното ксерокопие на оспореното решение, е че не е положен подпис от члена на комисията Александър Петров, като същевременно не е представено особеното му мнение съгласно изискването на чл. 21, ал. 5 от Закона за хазарта. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170 от АПК, което е довело до невъзможност да се установи действителната фактическа обстановка въз основа, на която да се направят обосновани правни изводи. Незаконосъобразно съдът е задължил Държавната комисия по хазарта да издаде исканото разрешение. По аргумент на чл. 173, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК, когато отмени административния акт съдът има правомощия или да реши делото по същество, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган или да върне преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но не и да определи какъв вид акт следва да се издаде. Допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения препятстват настоящата инстанция да извърши проверка на материалната законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска административната преписка в нейната цялост, в т. ч. и оспореното решение, с оглед твърденията на страните да разпредели доказателствената им тежест и изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,