Решение № 9149 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2012 г.

Решение № 9149 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 2340/29.10.2012 г. по адм. д. № 319/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 241003112/15.11.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, в частта, с която за 2006 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ 18 456,67 лв. с лихви за 2007 г., и в частта, с която е отменено прихващане на задължения със суми за възстановяване по ЗДДС като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или да бъде изменен РА като се определи данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 14 731,55 лв. със съответни лихви и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Васил Янев, действащ като ЕТ "Интеркомет-Васил Янев" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, ако се приеме, че решението е неправилно поддържа, че следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалбата е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 241003112/15.11.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, в частта, с която за 2006 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви, и данък по чл. 48 ЗДДФЛ 18 456,67 лв. с лихви за 2007 г., и в частта, с която е извършено прихващане на задължения със суми за възстановяване по ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че ЕТ "Интеркомет-Васил Янев" има основна дейност международен транспорт. Физическото лице Янев има доходи като земеделски производител на грозде и праскови, а съпругата му има регистриран ЕТ "Профис-Росица Янкова". Янев има дялове в "Интеркомет" ООД и "Тракия лоджистик" АД. В РА е констатирано, че в ревизирания период 2006 г. - 2009 г. семейството е реализирало множество разходи за покупка на недвижими имоти и извършване на строителство на две сгради по стопански начин, покупка на лек автомобил, редица задгранични пътувания. В РА е прието нулево начално салдо за 2006 г. Ревизираното лице е поддържало, че е разполагало с 496 356 лв., отразени по сметка 493 след закриването на сметка 107-сметка на собственика. В РА е прието, че сумата по сметката е формирана от 1998 г. като не е посочено да е извършено деноминиране на сумите по сметка 107, от която сумите са прехвърлени в сметка 493-задължения на собственика и не е доказано твърдението, че са съхранявани в дома на Яневи, които към 1.01.2006 г. не са имали влогове. В РА е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 и 7 ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; декларираните и/или получени приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Съдът правилно се е позовал на чл. 10 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 10 ЗДДФЛ, от които е направил извод, че данъчно задължено е физическото лице и за доходите си като едноличен търговец. Обосновано съдът е отхвърлил като недоказани доводите на Янев, че от фирмата на съпругата му ежемесечно са й изплащани суми, след като не са представени документи за извършени такива плащания. Съдът е приел, че заключенията на вещите лица са необосновани в частта за началното салдо и не е възприел приетите от тях различни суми за налични към 1.01.2006 г. Правилен е изводът на съда, че записванията от 1998 г. и 1999 г. по сметка 107 - сметка на собственика не могат да бъдат доказателство за наличие на отразените в нея суми след като не е отразена деноминация на сумите, не са налице и документи, обосноваващи тези записвания. По същите съображения съдът е отказал да възприеме салдото по сметка 493 към 1.01.2006 г. като доказателство за налични средства на Янев - начално салдо за 2006 г. Изводите са правилни предвид чл. 51 ДОПК, който изисква счетоводните вписвания да се преценяват според тяхната редовност, която в случая не е налице. Съдът е приел, че и двете вещи лица са установили изплатени на Янев от касата на едноличния търговец през 2005 г. 115 834,08 лв., от която сума е спаднал разходите за издръжка на едно лице в размер 1959 лв., 5560 лв. разходи за закупени дялове в ООД, 1/2 от разходите за закупуване на право на строеж за две сгради 11 879,50 лв. и е определил начално салдо за 2005 г. в размер 96 435,58 лв. Касаторът основателно поддържа, че в тази част на решението е допусната грешка. По заключението на вещото лице Дженкова салдото по сметка 493 към началото на 2005 г. е 82 572,08 лв., поради което няма как да е получил от касата през 2005 г. 132 511,18 лв., от които е върнал обратно в касата 16 677,10 лв. Касаторът приема изводите на съда за получени от касата през 2005 г. в размер 82 572 лв., намалени с върнатите 16 677,10 - реално получени през 2005 г. 65 897,98 лв. В изчисленията на касатора не е включена печалбата от 11 000 лв. към остатъка от 2004 г. в размер 82 572,08 лв., доколкото по делото има данни, че печалба не е разпределяна. Съдът е пропуснал да включи в разходите за 2005 г. 5460 лв. за осигуровки, които са изплатени предвид заключението на вещото лице и като се вземат предвид се получават разходи за 2005 г. 24 858,50 лв. или в края на 2005 г. наличните средства на Янев не биха могли да надхвърлят 41 036,48 лв. Касаторът не оспорва изчислените от съда приходи и разходи през 2006 г. на Яневи и установеното превишение на разходите над приходите с 51 030,23 лв., от което за Янев превишението е 25 515,12 лв. Съдът е приел, че предвид началното салдо от 96 43558 лв. Янев приключва 2006 г. с налични 70 920,46 лв. При начално салдо за 2006 г. от 41 036,48 лв. и превишение на разходите над приходите от 25 515,12 лв. остатъкът от парични средства към 1.01.2007 г. е в размер 15 521,36 лв. При този резултат решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за определен данък с лихви по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. За 2007 г. съдът е определил приходи на семейството в размера, приет в РА - 159 068,28 лв. Приходът на Янев е в размер 79 534,13 лв. Определил е разходи в общ размер за семейството 303 432,01 лв. В РА разходите са определени в размер 318 573,87 лв. Разликата се дължи на: погрешно включени разходи за строителство на две еднофамилни къщи по стопански начин в размер 14 000 лв., при декларирани в декларацията по чл. 124 ДОПК от Янев по 12 000 лв. за всяка от къщите - общо 24 000 лв.; включени от съда разходи за задгранични пътувания в размер по експертизата от 1055,38 лв., вместо определените в РА 4870,02 лв. В случая действителните разходи са намалени от съда неправилно с 10 000 лв. и са намалени основателно с 3814,64 лв., представляващи разлика между 4870,02 лв. - признати в РА разходи за пътувания и установените от експерта 1055,38 лв. разходи за пътувания. Като се намалят определените в РА разходи с 3814,64 лв. - завишени разходи за пътувания - се получават разходи за 2007 г. на семейството в размер 314 759,23 лв., от които 1/2 са разходи за Янев във размер 157 379,61 лв.. Превишението на разходите над приходите е определено от съда неправилно предвид посочената по-горе грешка в разходите. Разходите превишават приходите със 77 845,48 лв., от които като се спадне началното салдо от 15 521,36 лв. се получава превишение на разходите над приходите с 62 324,12 лв., която сума формира данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 4 ДОПК на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, който е в размер 14 273,79 лв., а лихвите са в размер 4569,78 лв. Правилно съдът е отменил РА в частта, с която са определени данък и лихви над тези размери и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е съдът е отменил РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ 14 273,79 лв. с 4569,78 лв. лихви. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В РА е извършено прихващане с надвнесени суми по ЗДДС за м. 2.2010 г. в размер 31 215,75 лв. с определените задължения в РА за 2006 г. и 2007 г. до размера на надвнесените суми. Съдът в мотивите си е приел, че отменя РА изцяло, поради което следва да се отмени и извършеното с него прихващане, но е пропуснал да постанови диспозитив за отмяна на прихващането, което представлява очевидна грешка, която може да бъде поправена от съда безсрочно във времето, поради което искането на касатора да бъде отменено извършената отмяна на прихващането не е лишено от предмет. В случая прихващането е отменено неправилно в частта за 18 843,57 лв., представляващи сборът от дължимите данък и лихви за 2007 г. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменено прихващане на задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 18 843,57 лв. - главница и лихви с надвнесени суми в същия размер за м. 2.2010 г. В останалата част отмяната на прихващането е правилна и следва да бъде оставена в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 400,67 лв., като в изчисленията не е включен договореният хонорар за първата инстанция поради непредставени доказателства за изплащане на сумата. Касаторът има право на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 735,48 лв. или по компенсация касаторът има право на разноски в размер 334,81 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,