Решение № 4705 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2021 г.

Решение № 4705 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2021 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Добрич, приподписана от юрк. З. М., против решение № 372 от 16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2020 г. на Административен съд - Добрич, с което по жалба на кмета на община Балчик е отменена заповед № ДЖС- 09- 7/24.08.2020 г. на областен управител на област Добрич за отмяна на акт № 4832/17.10.2019 г. за частна общинска собственост /АЧОС/, утвърден от кмета на община Балчик. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при липса на издаден акт за държавна собственост и необходимост от провеждане на производство по чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост(ЗДС)- за да бъде установено, че имотът е държавен, не дава правомощия на кмета на общината да състави актове за общинска собственост. Счита, че за да бъдат съставени такива АЧОС следва да са налице достатъчно доказателства, че имотите отговарят на изискванията на ЗОС и не попадат в патримониума на държавата. Сочи, че процесният имот не попада нито в изброените в § 7 от ПЗР на ЗМСМА, нито в обхвата на имотите описани в чл. 2, ал. 1 от ЗОС, поради което не попада в хипотезата на посочения като правно основание за издаване на акта за общинска собственост § 42 ПЗР ЗИДЗОС. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на кмета на община Балчик срещу заповед № ДЖС- 09- 7/24.08.2020 г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът- кметът на община Балчик, в писмен отговор чрез юрк. Ж. М. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – К. А. и Н. А., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в противоречие с чл. 79, ал. 3 от ЗДС съдът е приел, че ако няма съставен предходен акт за държавна собственост, то областният управител следва да установи правото на държавата върху имота по общия исков ред, като с решението по гражданския спор се разреши въпроса за това чия е собствеността. Намира, че според разпоредбите на чл. 2, чл. 3 от ЗДС и от изричния текст на § 42 от ПЗРЗИДЗОС следва, че имотът е държавна собственост, дори и същият да не е актуван като такъв. Счита, че съгласно константната практика на ВАС нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС изисква държавен имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не вменява като специална предпоставка за осъществяване на защитата наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на държавата. Сочи практика на ВАС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на кмета на община Балчик срещу заповед № ДжС-09-7/24.08.2020 г. на областен управител на област Добрич за отмяна на АЧОС № 4832 от 17.10.2019 г., с който е актуван като частна общинска собственост застроен вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.51.244, с площ от 500 кв. м., урегулиран в УПИ V, кв. 8 по ПУП на [в. з. ], гр. Балчик. Съдът посочил, че актът е съставен на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 59 от ЗОС, като в него е отразено, че за имота има съставен предходен АОС № 3787/8.10.2009 г. и е удостоверено наличието на отстъпено право на строеж на трети лица. Констатирал, че областният управител на област Добрич издал процесната заповед на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът е застроен, както и, че е отреден за вилно строителство, като в мотивите си цитирал документацията, на основата на която е изградил изводите си в тази насока. Счел е още за безспорно и това, че за имота няма съставен акт за държавна собственост преди съставянето на отменения с оспорената заповед АЧОС. Съдът приел, че е налице нарушение на материалния закон, което е основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Приел е още, че съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС държавата и общините удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост и акт за общинска собственост, които се ползват с материална доказателствена сила в качеството им на официални свидетелстващи документи. Съдът посочил, че чл. 79, ал. 1 от ЗДС урежда специфична хипотеза на незаконосъобразно актуване на държавен имот, предпоставка за отмяната на което е правото на собственост на държавата да е надлежно установено с акт за държавна собственост, съставен по реда и при условията на чл. 68 и сл. от ЗДС, който съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС има доказателствена сила до доказване на противното, или с влязло в сила съдебно решение, по аргумент от чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Счел е още за безспорно и това, че за имота няма съставен акт за държавна собственост преди съставянето на отменения с оспорената заповед АЧОС. Посочил още, че единствено наличието на акт за държавна собственост, чиято доказателствена сила не е оборена по съответния ред, възпрепятства издаването на акт за общинска собственост, поради което облекчената процедура за отмяна по чл. 79, ал. 1 от ЗДС е ограничена само до случаите, когато е съставен акт за общинска собственост за имот, за който съществува акт за държавна собственост и който не е отписан от актовите книги за държавна собственост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Данните по делото установяват, че с отменения акт за частна общинска собственост № 4832/17.10.2019 г. на кмета на община Балчик, на основание § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /ЗИДЗОС/, е актуван като частна общинска собственост застроен вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.51.244, с площ от 500 кв. м., урегулиран в УПИ V, кв. 8 по ПУП на [в. з. ], гр. Балчик. Цитираната правна норма предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Първоинстанционният съд не е отчел, че имотът има характер на застроен вилен УПИ и по делото не съществуват доказателства, че той е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито са абсолютните предпоставки на § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Процесният имот е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗДС, защото не попада в хипотезата на посочения като правно основание за издаване на акта за общинска собственост § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Правото на собственост на държавата върху имотите, попадащи в нейното приложно поле, произтича директно по силата на закона, а не от съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на присъдено нещо. Изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен, а заповедта на областния управител е законосъобразна, тъй като издаването на такава заповед не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително. В противоречие с чл. 79, ал. 3 ЗДС съдът е приел, че ако няма съставен предходен акт за държавна собственост, то областният управител следва да установи правото на държавата върху имота по общия исков ред, като с решението по гражданския спор се разреши въпроса за това чия е собствеността. След като по силата на чл. 2 и 3 ЗДС, а и в конкретния случай от изричния текст на § 42 ПЗР ЗИДЗОС следва, че имотът е държавна собственост, дори и същият да не е актуван като такъв, то не съответства на установения в ЗДС и ЗОС режим на държавната и общинската собственост вменяването в задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове, независимо че по силата на закона имотът е дефиниран като държавен. Именно за да се избегнат тези спорове е предвидена административната защита на държавната собственост по чл. 79, ал. 1 ЗДС. Такава защита за общинската собственост не е регламентирана и ако общината счита, че определен имот е нейна собственост, защото е спорно дали е държавна, то именно тя следва да предяви правата си по общия исков ред. В настоящия случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, поради което нормата на чл. 79, ал. 1 ЗДС, даваща засилена защита на държавната собственост, е приложима. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Цитираният текст изисква държавен имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не изисква като специална предпоставка за осъществяване на защитата наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на държавата. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон- чл. 79, ал. 1 ЗДС и § 42 ПЗР ЗИДЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на кмета на община Балчик срещу заповед № ДЖС- 09- 7/24.08.2020 г. на областния управител на област Добрич следва да бъде отхвърлена. Така и в решение № 15908 от 22.12.2020 г. по адм. д. № 5472/2020 г., ІV отд. на ВАС и в решение № 15974 от 29.12.2020 г. по адм. д. № 7184/2020 г., IV отд. на ВАС по идентични случаи. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно. На юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на заповедта, следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 270 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение