Решение № 1290 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2007 г.

Решение № 1290 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С. А. М. обжалва решение № 229 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 188/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 371 от 07.07.2006 г. по гр. д. № 1728/2004 г. по описа на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията й по чл. 286 ГПК (отм.), предявена срещу М. А. Д., за присъждане на сумата 1400 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, в частта с която е отменено решение № 906 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1728/2004 г. по описа на Хасковския районен съд и е имотът е възложен, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), в дял на М. Д. и в частта, с която пазарната стойност на възложения имот и дължимите суми за уравнение на дяловете са определени съответно на 26800 лв. и 13400 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че са били налице предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане на имота на жалбоподателката С. М., а не на М. Д., че при определяне цената на имота и сумите за уравнение на дяловете е нарушена разпоредбата на чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.), както и, че правните изводи противоречат на чл. 31, ал. 2 ЗС. Ответницата по касационната жалба М. А. Д. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на касационната жалба, прие следното: Касационната жалба е недопустима в частта й срещу решение № 229 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 188/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 371 от 07.07.2006 г. по гр.д. № 1728/2004 г. по описа на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на С. А. М. срещу М. А. Д. по чл. 286 ГПК (отм.), за присъждане на сумата 1400 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 2, б. "а" ГПК (отм.) на касационно обжалване подлежат въззивните решение на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска над 5000 лв. В случая решението по извършване на делбата в частта по сметките има за предмет парично вземане с цена 1400 лв., поради което в тази част съдебният акт не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е недопустима в частта й, с която се атакува решение № 229 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 188/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 906 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1728/2004 г. по описа на Хасковския районен съд и е уважена възлагателната претенция на М. Д. по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Предмет на делбеното производство е неподеляем жилищен имот - апартамент, допуснат до делба между М. А. Д. и С. А. М., при равни дялове, като във втората фаза на делбеното производство и двете съделителки са предявили в срок възлагателни претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и претенции по чл. 286 ГПК (отм.). С решение № 371 от 7.07.2006 г. по гр.д. № 1728/2004 г. на ХРС е отхвърлена претенцията на С. М. по чл. 286 ГПК (отм.), предявена срещу С. М. за сумата 1400 лв. - обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и претенцията на М. Д. по чл. 286 ГПК (отм.), предявена срещу С. М. за сумата 4500 лв. - част от стойността на отчуждени и унищожени след откриване на наследството движими вещи. С решение № 906 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1728/2004 г. на ХРС са отхвърлени претенциите на съделителите по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и апартаментът е изнесен на публична продан. Срещу решение № 371/7.07.2006 г. е подадена въззивна жалба от С. М. в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки, а срещу решение № 906 от 19.01.2007 г. е подадена въззивна жалба само от М. Д. От горното следва, че претенцията на С. М. по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане на процесния апартамент е била отхвърлена с решението на районния съд, с което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. По отношение на нея това решение в тази му част е влязло в сила като необжалвано, поради което същата не е легитимирана да подава касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция в частта му, с която не е уважена възлагателната й претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), а е уважена тази на ответницата. Решенията на първоинстанционните съдилища, които не са били обжалвани, не подлежат на касационен контрол, тъй като правото на касационно обжалване се поражда в резултат на упражнено право на въззивно обжалване. С. М. не е упражнила правото си на въззивно обжалване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията й по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), поради което не разполага с процесуална възможност да атакува въззивното решение в частта, с която не е уважена претенцията й по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), а е уважена тази на другата съделителка. В посочените по-горе части касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба е допустима и следва да бъде разгледана в частта й срещу решение № 229 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 188/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта досежно определената пазарна стойност на възложения делбен имот и на присъдената в полза на жалбоподателката сума за уравнение на дяловете. Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение № 229 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 188/07 г. на Хасковския окръжен съд пазарната цена на делбения имот, възложен по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) на М. Д., е определена в размер на 26800 лв., а размерът на дължимите от последната суми за уравнение дяла на С. М.е определен на 13400 лв. При определяне пазарната цена на имота съдът е взел предвид заключение на съдебно-техническа експертиза от 9.12.2005 г. В тази част въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.). Цитираната разпоредба задължава съда при извършване на делбата чрез възлагане на неподеляемия имот по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК (отм.), да определи действителната му пазарна цена към извършване на делбата. В този смисъл е и приетото в ТР № 1/2004 г., т. 7. В случая, последното заседание пред въззивната инстанция е проведено на 30.05.2007 г., а пазарната цена на делбения имот и сумите за уравнение на дяловете са определени въз основа на заключение на техническа експертиза, определящо стойността му към 2005 г. Допуснатото нарушение е съществено предвид характера на цитираната процесуална норма и обстоятелството, че конкретното й нарушение би могло да се отрази на правилността на решението. Горното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, на основание чл. 218ж ГПК (отм.). При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне нова съдебно- техническа експертиза, която да определи действителната пазарната стойност на имота към възлагането му и въз основа на която да се определят и дължимите за уравнение на дяловете суми, като шестмесечният срок по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) не може да започне да тече преди влизане в сила на решението за определяне размерите на сумите, дължими за уравнение на дяловете. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение