Решение № 60095 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2020 г.

Решение № 60095 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 1511 от 7.02.2020 г., уточнена с друга вх. № 1556 от 10.02.2020 г., подадени от "Гарант Транс-50" ЕООД, гр. Неделино, област Смолян, представлявано от управителя Р. Д., против решение 465 от 18.11.2014 г. по в. гр. д. № 391/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 74/2014 г. на районния съд - гр. Смолян е уважен срещу молителя иск по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с площ 1 160 кв. м., който участва в образуването на УПИ * /по действащия план **, кв. 113 по ЗРП на [населено място]. Съгласно изложеното в молбата, с решение по друго гр. д. № 255/2018 г. на районен съд – Златоград, възз. гр. д. № 307/2019 г. на Смолянския окръжен съд, е уважен предявен от молителя иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от разрушаване на построената в спорния имот сграда, като е прието в мотивите на съдебното решение, че молителят е собственик на построената въз основа на разрешение за строеж сграда в горния имот. Това ново обстоятелство, според молителя, е основание за отмяна на атакуваното влязло в сила решение съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1, респ. т. 4 ГПК, тъй като е относимо към приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, на основание на което е уважен иска за собственост на имота срещу него, предявен от наследници на бившия собственик. Молителят се позовава на установените с цитираното решение по гр. д. № 255/2018 г. на Златоградския районен съд нови обстоятелства – законността на сградата, чийто собственик е той, и иска отмяна на влязлото в сила решение, като делото се върне за ново разглеждане с оглед обсъждането им при решаване на спора за реституцията на поземления имот, като претендира присъждане на направените по делото разноски. От ответниците становище за неоснователност на молбата поддържат Р. М. Б., чрез адв. В. и С. М. П., чрез адв. А., по изложените в съдебното заседание и в писмените бележки съображения. Останалите ответници не са взели становище. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 143 от 2.12.2020 г., а по съществото й, след преценка на изложените от молителя доводи и данните по делото, намира същата за неоснователна по следните съображения: За да отмени първоинстанционното решение по предявения срещу молителя иск по чл. 108 ЗС и вместо това да уважи същия, въззивният съд в атакуваното решение е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и ищците се легитимират като собственици на имота, който през 1972 г. е бил отнет от техния наследодател не по установения от закона ред. Не е открита преписка по отчуждаването му, нито строителна документация относно построения метален цех, и тъй като същият се владеел от настоящия молител без правно основание, /праводателят му не е бил собственик, установено с влязло в сила решение по друго дело/, последният е осъден да предаде на ищците владението на имота, като му е признато право на задържане до заплащане на подобренията в него в размер на сумата 2 575 лв. С определение № 300 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 1404/2015 г. на ВКС, І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на която дата същото е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Молба за отмяна на влязлото в сила решение е предмет на разглеждане по приложеното гр. д. № 3836/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. Основанието й е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като молителят "Гарант Транс-50" ЕООД е представил като нови доказателства архитектурен проект на сградата и други писмени такива. С постановеното на 7.03.2016 г. решение № 31 молбата е оставена без уважение, като е прието от съда, че представените писмени доказателства, в т. ч. архитектурния проект, не са нови такива от съществено значение за делото, при решаването на което да не са могли да бъдат известни на страната, т. е. не са нито новооткрити, нито новосъздадени документи относно твърдените факти. Непредставянето им се дължи на процесуалното бездействие на молителя, а от друга страна не е налице и установено съществено доказателствено значение на представените писмени доказателства за спора, в частност – представеният архитектурен проект не е от естество да обуслови извод, че върху процесния имот е реализирано законно строителство. Такъв извод на още по-голямо основание не може да бъде обусловен от решението по гр. д. № 255/2018 г. на Златоградския районен съд, респ. въззивното решение по гр. д. № 307/2019 г. на Смолянския окръжен съд. Същите са постановени по спор за обезщетение на причинени имуществени вреди на настоящия молител, чрез повреждане на процесната сграда от действия на ответниците по това дело, на основание чл. 45 ЗЗД, като, за да уважи предявения иск съдът се е позовал на постановлението за възлагане, както и на данни относно издадено разрешение за строеж на цех за промишлени нужди и преотреждане на имота. Решението по този спор е обосновано на преценката на решаващия съд на събраните в хода на производството доказателства. Изложените съображения в постановените влезли в сила решения обосновават извод за неоснователност на настоящата молба за отмяна, и поради следните съображения: Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. С оглед тези съображения установеното с влязлото в сила решение по гр. д. № 255/2018 г. на Златоградския районен съд, възз. гр. д. № 307/2019 г. на Смолянския окръжен съд, относно законността на сградата в процесния имот, респ. собствеността върху нея, не представляват нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето по тези факти, релевирани от страната по заявения спор, въз основа на събраните доказателства в производството, са обосновали решаващия извод за обезщетяване на причинените на молителя вреди, но не могат да обосноват отмяна на предходното, атакувано с настоящата молба за отмяна решение, което е постановено по спор между други страни, по друго искане и на друго основание. Поради това и евентуално релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице, тъй като то изисква противоречие между две решения при наличие на горните предпоставки, каквато не е настоящата хипотеза. Поради горните съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото на молителя не следва да се присъждат претендираните разноски, а в негова тежест остават направените от С. М. П. и Р. М. Б. разноски за заплатените от тях адвокатски възнаграждения в размер съответно 1 300 лв. и 1 000 лв. /съгласно приложените на л. л. 51, 61 и 192 от настоящето производство договори за правна защита и съдействие/. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение