Решение № 6284 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4389 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 4077/2025г., Административен съд София град, III-то отделение, 49 - ти състав, е отхвърлил жалбата на E. Т. П. срещу Решение № 2153-21-53/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – град, с което са потвърдени разпореждания от 26.09.2024 г. и 10.12.2024 г. на длъжностно лице по „ПО“ при ТП на НОИ – София – град. С решението съдът е осъдил E. Т. П., [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 102.26 евро / сто и две евро и двадесет и шест цента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от E. Т. П., [ЕГН], с адрес: гр.София, 1309, [жк], [адрес]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да отмени Решение № 2153-21-53/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – град и върне преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с даване на указания от страна на съда. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ТП на НОИ – София град чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петрова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на E. Т. П. срещу Решение № 2153-21-53/24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – София – град, с което са потвърдени разпореждания от 26.09.2024 г. и 10.12.2024 г. на длъжностно лице по „ПО“ при ТП на НОИ – София – град, с първото от които й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал3 КСО в размер на 493,48лв., а с второто е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.99,ал.1, т.2, б.“д“ КСО във вр. с чл.10,ал.2 НПОС. Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорените разпореждания – л.129 - 130 от делото, в това число подадените заявления за отпускане на пенсия, представените от страната писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел С. И. П.. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към разглеждане на въпроса по материалната законосъобразност на оспореното решение. Възпроизведено е съдържанието на относимите алинеи на чл.68 КСО, като е посочено, че в хода на административното производство е установено, че жалбоподателката отговаря на условията на чл.68,ал.3 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като спорният момент между страните е правилно ли е изчислен осигурителния й стаж, съответно правилно е определен размерът на отпуснатата пенсия. Преди да отговори на спорните въпроси решаващият съд е възпроизвел нормата на чл.40,ал.2 НПОС /наредба за пенсиите и осигурителния стаж/, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Посочено е, че според чл. 40, ал. 5 от КСО, в случаите при които документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж въз основа на други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж. На база на това е изграден извод, че в пенсионното производство за зачитане на осигурителен стаж са необходими документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от НПОС, които са изчерпателно изброени. Мотивите на първоинстанционния съд относно осигурителния стаж в РС на ДРНЗ „Георги Кирков“ за периода 26.01.1987-15.03.1989 г. са изложени на л.131 от делото /решението няма собствена номерация, към която да бъде правено препращане/. Посочено е, че от жалбоподателката е представена трудова книжка, в която е вписан този стаж, но в хода на пенсионното производство е установено, че същата не е оформена по надлежния ред, съобразно действащите към момента разпоредби. Отбелзано е, че съгласно чл. 327 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, но тази норма е приложима в случаите, в които трудовата книжка е оформена с всички необходими реквизити, съобразно приложимите към момента на вписването на продължителността на стажа на работника норми. В продължение са изложени мотиви, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката с ДРНЗ „Георги Кирков“ е бил приложим чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /в относимата редакция/, съгласно който при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието, но в представената от жалбоподателя трудова книжка липсва подпис на ръководителя или представляващ работодателя, поради което същата не е надлежно оформена и не може да послужи като основание за зачитане на осигурителен стаж на жалбоподателя в РС на ДРНЗ „Георги Кирков“ за периода 26.01.1987-15.03.1989 г. По отношение на представените две заповеди за назначаване в дружеството и за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, не са сред изрично изброените документи, въз основа на които се зачита осигурителен стаж, съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, поради което същите правилно не са взети предвид от пенсионния орган при преценката дали са налице основания за зачитане на претендирания осигурителен стаж на жалбоподателя в ДРНЗ „Георги Кирков“ за периода 26.01.1987-15.03.1989 г. В продължение на същия лист от делото са изложени и мотивите на съда по отношение на другия проблемен осигурителен стаж – този в КФ „АсЕ“ /Събирателно дружество „АсЕ“ за периода 01.08.1991-01.05.1993 г. отбелязано е, че съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Добавено е още, че съгласно чл.14 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд /обн. ДВ, бр.70/08.09.1989г., отм. ДВ. бр.58/17.07.1992 г./, на лицата по чл.1, т.1- 4 и т.6 / сред които са гражданите, образували фирми, както и работещите по трудов договор с фирми на граждани / се издават осигурителни книжки, като в този смисъл е и чл.6 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. /обн. ДВ. бр.30/1958 г. Административният съд е посочил, че в хода на пенсионното производство не е представена осигурителна книжка, въз основа на която да бъде зачетен осигурителен стаж за посочения период, установено е, че лицето е поискало издаването на осигурителна книжка, но такава не е била изготвена, което обстоятелство е посочено и в подадената пред АССГ жалба. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че следва да бъде взета предвид съдебно-икономическа експертиза, изготвена по гр. д № 2244/1993 г. по описа на СГС и приложена в проведеното пенсионно производство като доказателство, тъй като от същата се установява претендираният осигурителен стаж. Посочено е, че експертизата е изготвена в различно по същността си производство, пред различен орган, поради което не може да послужи за удостоверяване на твърдените от жалбоподателя факти пред пенсионния орган и не може да бъде взета предвид при зачитането на претендирания от лицето осигурителен стаж. Добавено е, че експертизата не е официален удостоверителен документ, поради което същата не е с универсално приложение за доказване на установените с нея факти, а може да бъде кредитирана единствено в производството, в което е допусната от съответния орган, в случая производството пред СГС, което се е развило по друг процесуален ред - на ГПК. На отделен ред са коментирани представените трудови договори за назначаването на жалбоподателката на длъжност вицепрезидент, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че те не са сред изброените в чл. 40, ал. 1 от НПОС документи, с които се удостоверява осигурителен стаж, поради което са без значение за настоящото производство. Решаващият съд е определил като неоснователни твърденията в жалбата, че административният орган не е положил дължимото усилие и не е събрал и обсъдил всички доказателства, относими към спорните периоди, за които не е зачетен осигурителен стаж на жалбоподателя. Прието е, че обратно на твърдяното в жалбата, административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички относими факти и обстоятелства и с оглед принципа на истинността да постанови правилен и законосъобразен административен акт, е извършил необходимите проверки и е събрал необходимите документи и данни, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя и основанията за неговото зачитане при определяне на размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. За събраните в съдебното производство свидетелските показания съдът е приел, че не се установяват нови факти и обстоятелства, оборващи изводите на административния орган. Посочено е, че при липсата на редовни документи по чл. 40 от НПОС за жалбоподателката е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В обобщение е направен краен извод, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Е. Т. П. против решението на Административен съд – София град се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са относно това, че първоинстанционният съд не е положил усилия да установи фактическата обстановка по спора и неправилно е определил положения трудов стаж от жалбоподателката. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С посочените по-горе разпореждания на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на данните по делото и становищата на страните първоинстанционният съд е определил като спорно обстоятелство това дали е налице осигурителен стаж на жалбоподателката в РС на ДРНЗ „Георги Кирков“ за периода 26.01.1987-15.03.1989 г. и в колективна фирма „АсЕ“ /Събирателно дружество „АсЕ“ за периода 01.08.1991-01.05.1993 г. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По отношение на изводите на решаващия съд във връзка с установяване на осигурителния стаж в ДРНЗ /дружество за разпространение на научни знания/ „Георги Кирков“ в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че пред съда като доказателство за положения трудов стаж е представена трудова книжка, в която е вписан положения стаж и размера на получаваното възнаграждение, като книжката е подписана и от счетоводителя на предприятието. Поддържат се оплаквания, че като доказателства по делото са представени и заповедта за назначаване по реда на чл.68,т.3 КТ, както и тази за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327,т.7, поради което в противоречие със съдебната практика, в това число тълкувателно решение № 1 от 01.12.2019г. на ОСГК на ВКС, е прието, че представените доказателства не доказват положен осигурителен стаж в дружеството и размера на получаваното възнаграждение. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По тази част от делото няма спор за факти. За установяване на положения труд/осигурителен стаж/ в дружеството страната е представила трудова книжка, с вписан в нея осигурителен стаж за посочения период, като въпросната книжка има положен печат на предприятието и подпис на счетоводител, но няма положен подпис от ръководител на предприятието. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при отсъстващ подпис на ръководител на предприятието трудовата книжка не може да служи като годно доказателство за отразените в нея обстоятелства, в това число положен осигурителен стаж в предприятието. Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Записите в нея следва да се оформят надлежно, съобразно изискванията на действащата към момента на полагане на съответния трудов стаж нормативна уредба, както за момента на започването му, така и при приключването му. Неоформянето му по съответния ред води до съмнения в достоверността на записите за съответния стаж и необходимост същите да бъдат верифицирани с изискване на допълнителни удостоверения въз основа на разплащателните ведомости. Първоинстанционният съд е изследвал приложимата нормативна уредба относно оформянето на трудовите книжки в спорния период и се е позовал на действащата в този период Наредба за трудовите книжки от 1953 г. (изм. ДВ, бр. 74/1960 г., отм. считано от 01.01.1987 г.) и Инструкцията за прилагането й. Съобразил е, че съгласно т. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкцията, освен данните по т. 5 и т. 6 от Наредбата за трудовите книжки, в нея се вписва и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж, а в т. 8 се поставя изискване продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да се подписва от ръководителя и отговорния счетоводител, като се подпечата с печата на учреждението, предприятието или организацията. В съдебната практика, в това число в цитиранато в касационната жалба решение на ВАС № 4213 от 21.03.2019г., постановено по адм.д. № 6099/2018г. действително се приема, че отсъствието на подпис на главния счетоводител на предприятието в трудовата книжка не е съществен порок и не лишава същата от доказателствена стойност. Липсва обаче съдебна практика, която да приема същото по отношение на отсъствието на подпис на ръководителя на предприятието. Обратно, съдебната практика приема, че отсъствието на подпис на ръководителя на предприятието прави трудовата книжка като негодно доказателство за установяване на размера на осигурителния стаж. В този смисъл в практиката на ВАС е решение № 4213 от 21.03.2019г., постановено по адм.д. № 6099/2018г. Поради какви причини трудовата книжка не е била подписана от ръководителя на предприятието е обстоятелство, което е неотносимо към настоящия спор, поради което наведените доводи свързани с тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019г. на ОСГК на ВКС са неотносими по настоящето дело. По сходен начин стои въпросът и с установяване на осигурителния стаж в колективна фирма „АсЕ“ /Събирателно дружество „АсЕ“/ за периода 01.08.1991-01.05.1993 г. По отношение на тази част от спора в касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че спорът в случая е дали да бъдат зачетени записванията в представената трудова книжка или в непредставената осигурителна книжка, като пенсионният орган, а и първоинстанционният съд са взели за меродавни данните по осигурителната книжка, каквато безспорно липсва, и осигурителния стаж не е зачетен. Твърди се още, че съдът не е съобразил нормата на чл.40,ал.1 НПОС, в която законодателят не е отдал привилегировано значение на едни документи спрямо други. Поддържа се оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал допълнителното заключение на извършена тройна експертиза по гр.д. № 2244/93г. на Софийски районен съд, 70-ти състав, по което е изяснено, че жалбоподателката е работила в КФ „АсЕ“ /СД „АсЕ“ и общественото й осигуряване е било направено в размер на 35% върху начислената сума до м.август/1992г. и в размер на 20% от минималната работна заплата за страната, считано от м.септември 1992г. до прекратяване на трудовия договор на 30.04.1992г. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По тази част от делото няма спор по отношение на фактите. При подаване на първоначалното заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113 – 21 – 6706 от 17.09.20024г. /л.13 и 14 от първоинстанционното дело/ заявителката Е. П. в допълнително поле по т. III - опис на приложени документи е посочила, че до месец ще представи осигурителна книжка за КФ „ „АсЕ“. В последствие, с жалбата срещу издаденото разпореждане от 26.09.2024 г. като доказателство от нейна страна е представено копие от допълнително заключение по извършена тройно съдебно-икономическа експертиза по гр.д.. № 2244/93г. на Софийски районен съд, 70-ти състав /л.44 и сл. от първоинстанционното дело/. Въпросното заключение е изготвено във връзка със съдебен спор между жалбоподателката Е. Т. П. и въпросното събирателно дружество /преди колективна фирма на граждани „АсЕ“ за неизплатени обезщетения за неползван годишен отпуск, обезщетение за оставане без работа и мораторни лихви. Във въпросното допълнително заключение се съдържат данни относно това, че ищата е била съдружник в дружеството, за сключени трудови договори, получено възнаграждение, направено обществено осигуряване. Административният орган е приел, че по силата на чл.41,ал.1 НПОС осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигураващи се лица се установява с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през които лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски, като по преписката има данни, че заявителката Е. П. е подала искане за издаване на осигурителна книжка, но липсват данни такава да е била надлежно заверена от финансов ревизор, като представеното допълнително заключение не може да бъде прието като документ по смисъла на чл.41,ал.1 НПОС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел този извод на административния орган за изграден при правилно тълкуване на закона. По отношение на въпросното допълнително заключение са изложени мотиви, не е официален удостоверителен документ и не може да бъде годно доказателство за установяване на твърдения от жалбоподателката осигурителен стаж. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че нормата на чл.41,ал.1 НПОС изисква осигурителния стаж за самоосигуряващи се лица да бъде установен с надлежно заверена осигурителна книжка. Това обстоятелство явно е известно и на касаторката, тъй като тя саморъчно е написала в заявлението за отпускане на пенсия, че допълнително ще представи осигурителна книжка за КФ „АсЕ“. По отношение на доказателственото значение на въпросната експертиза, освен посоченото от административния съд, следва да бъде добавено и следното: Съгласно чл.195,ал.1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Според чл.197,ал.1 ГПК, в определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице. Според чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. От изложените разпоредби се следва извод, че за да бъде въпросното допълнително заключение годно доказателствено средство за твърдените от страната факти, следва вещите лица да са назначени от съда, пред който делото е висящо, вещото лице следва да бъде разпитано в открито съдебно заседание с напомняне на наказателната отговорност за даване на невярно заключение, страните следва да участват в разпита, заключението следва да е изготвено въз основа на доказателства, които са събрани по надлежен ред в делото, за да може съдът при условията на чл. 202 ГПК да извърши преценка за неговата достоверност. Приложената по делото експертиза може да се разглежда като т.н. „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165,ал.1 ГПК, която разпоредба по изключение допуска свидетелски показания за обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ, но не и като експертиза по смисъла чл.195 ГПК или като писмено доказателства по смисъла на чл.178 и сл. ГПК. В този смисъл въпросното допълнително заключение не съставлява доказателство, което установява благоприятни за жалбоподателката факти, поради което правилно не е зачетено от първоинстанционния съд. Представените трудови договори с дружество не са от кръга на доказателствата, които са годни да установят положен осигурителен стаж. След като е стигнал до извод до краен извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Националния осигурителен институт, в качеството му на юридическо лице в състава на което влиза ТП на НОИ София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 102,25евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,