Решение № 12899 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД енд Ко КД, срещу Решение 266 от 29.03.2021 г. на Административен съд - София област (АССО) по адм. дело 1226/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 474 от 14.10.2020 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 1 във връзка с ал. 1 във връзка с 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на Лидл България ЕООД енд Ко КД е приложена принудителна административна мярка. Касационният жалбоподател Лидл България ЕООД енд Ко КД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице нелоялна търговска практика, без да са налице кумулативните предпоставки на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Счита, че от приложените по делото доказателства е видно, че за процесните артикули е била изпратена информация, която е указвала смяна на ценовите табели, от което се доказва, че дружеството добросъвестно е предприело действия за своевременното и правилно информиране на потребителите за актуалните цени на стоките. Излага, че в случая се касае за човешка грешка, като това не може да бъде приемано като недобросъвестност на търговеца. Счита за доказано, че при осъществяване на своята търговска дейност дружеството действа добросъвестно спрямо потребителите и допуснати единични човешки грешки не следва да бъдат окачествявани като нелоялна търговска практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Касаторът се представлява от юрк. П. Тосев. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор от юрисконсулт. Ответникът се представлява от адв. А. Каменова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 30.12.2019 г. служители на Комисията за защита на потребителите осъществили проверка в магазин "Лидл", стопанисван от Лидл България ЕООД енд Ко" КД. При контролна покупка на сирене Камембер 45 % Milbona, 125 гр., с обявена промоционална цена на етикета 1,65 лв., вместо регулярната 2,29 лв., маркираната на ЕКАПФ била 2.29 лв. За установеното е съставен констативен протокол К-2691054. На 15.01.2020 г. търговецът представя на проверяващите органи писмено становище и документация, отразена в констативен протокол К-086724. На 25.06.2020 г. Комисията за защита на потребителите, с решение по т. 10 на Протокол 10, приема решение за осъществена от Лидл България ЕООД енд Ко" КД нелоялна заблуждаваща търговска практика чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща относно цената, с което заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител), във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На 14.10.2020 г., със Заповед 474, председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП прилага на Лидл България ЕООД енд Ко" КД принудителна административна мярка забрана "при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика" "чрез промоционалната цена, обявена на етикета Лидл България ЕООД енд Ко КД е насърчил потребителя да предприеме действия да закупи стоката, като не посочват разумни основания, поради които търговецът е дал подвеждаща информация относно цената на стоката и така променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че търговецът Лидл България ЕООД енд Ко КД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като предоставена информация за цената на стоката чрез етикет е невярна и подвеждаща. В процесния случай средният потребител е привлечен от по-ниската цена на предлагания артикул без да знае, че цената на стоката е увеличена, което го подтиква да вземе решение да закупи продукта, като реално заплаща по-висока цена. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Както обосновано приема и първоинстанционният съд, за да е налице твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща. Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между обявената чрез етикет цена на процесния продукт и тази, която се маркира на касата. Фактът, че това разминаване е резултат от човешка грешка не променя обективния факт на предоставянето на невярна информация. Верността на информацията е обективен факт цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. Доводите за човешка грешка сочат проблеми във вътрешната организация и управление на работния процес, които са неотносими към установената забранена от закона търговска практика и не променят извода за обективно осъществено нарушение. Видно от изложеното изводът на органа за осъществен от търговеца и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и извода на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Преди всичко следва да се посочи, че преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Наред с това, съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито разпоредби националният закон транспонира, "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай." При отчитане на горното в конкретния случай, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител следва да се отчете фактът, че самата цена на стоките е такава, че допуснатото отклонение от обявената информация 0,64 лв. при първоначална цена от 2,29 лв. и цена след намалението от 1,65 лв. е около 28% от стойността на продукта и обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния потребител. В случая значително по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай невярната информация би могла да доведе до промяна на търговското поведение на средния потребител е правилен. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора, да заплати на ответника направените и своевременно поискани по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите съдът определя на 100 лв. на основание на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд