Решение № 5181 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2008 г.

Решение № 5181 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2008 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на ЖСК "Знаме на мира" гр. София, срещу решение № 944/20.10.2008 г., по адм. д. № 707/2008 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество като се отмени обжалваната от кооперацията Заповед № ДК-23-165/6.12.2007 г., издадена от н-ка на Столична РДНСК. Ответникът, н-к на Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се иска обжалваното решение да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на ЖСК "Знаме на мира" гр. София срещу Заповед № ДК-23-165/06.12.2007 г., издадена от н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползуването на неприетия по установения ред строеж "жилищна сграда с ателиета, гаражи", находящ се в УПИ I-756, 757, кв. 70а, м. "Изток" по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, ул. "Чехов" № 37. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е въведен в експлоатация преди да бъде приет по установения ред, като е населен и се обитава от 1992 - 1993 г. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила е не са нарушени материално правни норми. Решението е правилно. Фактическата обстановка е изведена правилно въз основа на събрания доказателствен материал, като съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Установено е безспорно, че кооперацията е изградена до 1992 г. и в периода 1992 - 1993 г. е населена и от тогава е въведена в експлоатация без да е приета по съответния ред. Не е издавано разрешение за ползуване по Наредба № 6 от 15.03.1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползуването на строежите в Република България, нито по Наредба № 6 от 23.07.1999 г. за разрешаване ползуването на строежите в Република България. Не е приета и по установения ред след влизане на ЗУТ в сила и подзаконовите нормативни актове, издавани по този закон - Наредба № 6 от 22.05.2001 г., както и по реда на чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Единствен релевантен за спора факт е, че процесният строеж не е приет по установения ред, а е въведен в експлоатация, което е установено безспорно. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че са били налице основанията по чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на процесната заповед, като е съставен преди това и констативен акт. Всички останали навеждани съображения от касационния жалбоподател за водени дела между съкооператорите, правени искания за въвеждане на строежа в експлоатация за издаване на разрешение за ползуване и пр. не са относими към настоящия спор. § 6 от ПЗР от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България е неприложим за процесния строеж, тъй като същият е четвърта категория по смисъла чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗУТ, а по реда на посочената наредба се приемат строежите от категория първа, втора и трета, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от нея. В констативния акт и други писмени доказателства, приложени към делото е посочено, че процесният строеж е от четвърта категория, като жалбоподателите не са оспорили този факт и не са установили, че е по-висок клас категория. Като се има предвид гореизложеното решението е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК