Решение № 11900 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2016 г.

Решение № 11900 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2016 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Национален център по заразни и паразитни болести против решение № 8085 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1937/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което решението на Комисията за защита от дискриминация в обжалваната му част да се отмени. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. О. М. В. Йорданова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на директора на Национален център по заразни и паразитни болести против решение № 61/05.02.2015 г., постановено по преписка № 251/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е установено, че директорът на Национален център по заразни и паразитни болести, в качеството му на работодател извършва пряка дискриминация по признак "лично положение" по отношение на М. В. Й. с неувеличаване на трудовото й възнаграждение от 01.03.2014 г., с което нарушава забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) и на същия е наложена глоба в размер на 250 лв. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение е постановено от компетентен орган съобразно правомощията на КЗД по чл. 65 ЗЗД и в предписаната от закона форма, като същото съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 66 ЗЗД. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо от това изводът на съда за материална законосъобразност на административния акт, в обжалваната му част, е необоснован и незаконосъобразен. По делото по несъмнен начин е установено, че трудовото възнаграждение на М. Й., заемаща длъжността "лаборант" не е увеличено, считано от 01.03.2014 г. за разлика от други лица заемащи същата длъжност. За да приеме наличие на пряка дискриминация по признак "лично положение" КЗД и първоинстанционният съд приемат, че личното положение на Йорданова се изразява във възникнал конфликт между нея и работодателя й по повод подадена от служителката молба от 19.09.2013 г. за преназначаването й от длъжност "лаборант" на длъжност "биолог". В жалбата си до КЗД Йорданова твърди, че няма логично обяснение за различното й третиране, и предполага, че това се дължи на факта, че е извънбрачно дете или че не парадира с роднините си лекари или защото е мургава. В писмени бележки, депозирани пред КЗД жалбоподателката сочи, че е дискриминирана по признаци "лично положение" и/или произход. Същата не дефинира личното си положение. При тези факти изводът на КЗД и първоинстанционният съд, че личното положение на жалбоподателката е във връзка с възникнал конфликт с работодателя, е незаконосъобразен. КЗД в решението си приема, че като не преназначава Йорданова на длъжност "биолог", а назначава друго лице работодателят не осъществява акт на дискриминация спрямо Йорданова и отхвърля жалбата в тази й част. Административният акт в частта му, с която жалбата на М. Й. е оставена без уважение не е обжалван и е влязъл в сила. В тази връзка незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че конфликтът се задълбочава с предприетите от работодателя действия за преназначаването й на длъжността "биолог" на срочен трудов договор и прекратяването му в срока за изпитване. Както бе посочено по-горе КЗД установява пряка дискриминация единствено поради неувеличаване на трудовото възнаграждение на Йорданова, считано от 01.03.2013 г. и оставя без уважение жалбата в останалата й част. Ето защо като обсъжда факти, който са извън предмета на спора и обосновава с тях личното положение на жалбоподателката съдът постановява незаконосъобразно и необосновано решение. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че личното положение на служителката е на "лице в конфликт с работодателя си". Конфликти могат да възникнат по най-различни поводи, но за да е налице дискриминация в основата на конфликта и последвалите действия следва да е налице защитен признак или в случая с оглед твърденията на Йорданова конфликтът следва да е свързан с нейното лично положение като защитен признак. Следователно конфликта следва да произтича от защитения признак или в случая от твърдяното, но неопределено и неустановено "лично положение" на лицето, а не самото противопоставяне между служител и работодател да се квалифицира като защите признак, както е счел първоинстанционният съд и КЗД. По делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че неувеличаването на трудовото възнаграждение на служителката е свързано с някакъв белег, качество или признак, присъщи на Йорданова и включващи се в признака "лично положение", които я различават от останалите служители на длъжност "лаборант". Няма каквито и да било данни действията на работодателя да са продиктувано от някакви личностни качества на Йорданова, свързани със защитен признак. Следва да се отбележи, че и Комисията за защита от дискриминация и първоинстанционния съд са изследвали твърдените от жалбоподателката факти за наличие на дискриминация по признак "лично положение" най-общо, без да се дефинира този признак. Жалбоподателката пред КЗД твърди, че спрямо нея е извършена неравно третиране по признак "лично положение", но не сочи, кое нейно присъщо качество, признак или белег, отличаващи я от останалите лица се включва в този признак, поради което изложените от нея факти не могат да се свържат с признака "лично положение", което води до невъзможност да се установи дискриминация. Без да се дефинира този признак и да се отнесе конкретно за жалбоподателката не могат нито да се представят факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, нито ответната страна е в състояние да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С оглед на изложеното, обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да се отмени. От изложеното по-горе следва, че административният акт в оспорената му част е постановен в нарушение на материалния закон, като по делото не е установено неравно третиране на М. Й. на основание защитен признак, поради което следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което решението на КЗД в обжалваната му част да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,