Решение № 5775 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2011 г.

Решение № 5775 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра срещу решение № 82 от 4.11.2011 г. по адм. дело № 179/2011 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Драция" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Тутракан, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 82 от 4.11.2011 г. по адм. дело № 179/2011 г. Административен съд гр. Силистра е отменил решение № 020 от 13.07.2011 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 360 от 26.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. Силистра. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че между Десислава Нейчева Николова и "Драция" ЕООД гр. Тутракан е бил сключен трудов договор № 19 от 2.06.2009 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, в който не е бил посочен срок на действие. Лицето е назначено на длъжност "работник" без характеристики на длъжността по чл. 68, ал. 3, ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята сключен за неопределено време. Работничката е постъпила на работа на 4.06.2009 г. Независимо от обстоятелството, че осигурителят е подал уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до НАП, което е в смисъл, че крайният срок на договора изтича на 2.06.2010 г., по делото липсват доказателства той да е предприел действия по прекратяването му към 2.06.2010 г. или в срок от 5 работни дни след тази дата. Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ не рефлектира върху трудовото правоотношение. Трябва да е налице заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока, респ. писмено възражение от страна на работодателя (чл. 69, ал. 1 КТ). В решение № 020 от 13.07.2011 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра е посочено, че на 29.04.2011 г. "Драция" ЕООД гр. Тутракан е регистрирало в ТД на НАП - офис гр. Силистра, прекратяване на договора, считано от 2.06.2010 г., и е регистрирало нов трудов договор с Николова със срок до 20.01.2012 г. По делото няма писмени доказателства в тази връзка. По повод на тези твърдения на ТП на НОИ гр. Силистра настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че трудов договор не може да бъде прекратен със стара дата, а съгласно чл. 69, ал. 1 от КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в трудов договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок пет или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Към 2.06.2010 г. Николова е била в отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 48а от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност дванадесет месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да има реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение непосредствено преди момента на ползването на отпуска, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Ето защо не е било необходимо след 2.06.2010 г. Николова да е полагала труд реално пет или повече дни, за да се превърне договорът й от такъв за определено време в трудов договор за неопределено време. В тази връзка няма писмено възражение от работодателя. Нещо повече, поддържаната по делото от него теза е, че трудовият договор на Николова е за неопределено време предвид нормата на чл. 68, ал. 5 КТ. Видно от справка № 1 към ревизионен акт № 360 от 13.05.2011 г., възстановяването на изплатените на Николова парични обезщетения поради бременност и раждане се претендират от органите на НОИ от осигурителя от м. юни 2010 г., а тези по справка № 2 за отглеждане на малко дете - от януари 2011 г. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите към обжалваното решение, че към 5.06.2010 г. работничката е имала изискуемия 12-месечен осигурителен стаж и валиден трудов договор, поради което цитираните обезщетения са били дължими. Това е съществения юридически факт, независимо от обстоятелствата по неточностите на подадените от осигурителя уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. За тези административни нарушения се носи административнонаказателна отговорност. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките, дължащи се на нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от посоченото естество в решението, което е предмет на касационен контрол, липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,