Решение № 4267 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12256/2017 г.

Решение № 4267 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12256/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. Г. с адрес за призоваване в гр. С. срещу решение № 5236 от 16.08.2017 г., постановено по адм. д. № 3013/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 51-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Ю. Д. Г. с адрес в гр. С. против решение № 1040-21-63 от 2.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 212-00-8402-1 от 3.01.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж КСО за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. По първоначалното дело е прието за безспорно, че за периода 1.03.2016 г. до 11.11.2016 г. Георгиева е била в трудови правоотношения с "ЧЕЗ Б." ЕАД, като за същия период е работила и по допълнителен трудов договор с "ЧЕЗ Е. Б.". От първия осигурител е представено удостоверение обр. УП-3 изх. № ЧР-11 62 от 6.01.2017 г., в което са отразени 8 месеца и 10 дни осигурителен стаж, а от втория - удостоверение обр. УП-3 изх. № ЧР-11- 144 от 6.01.2017 г. за 1 месец и 1 ден. Тези изводи не се променят от представения с касационната жалба трудов договор № ТД 02 от 1.03.2016 г., сключен между "ЧЕЗ Е. Б." и жалбоподателката. Правилно съдът е преценил, че спорът се свежда до това, следва ли за целите на чл. 54а КСО към осигурителния стаж по основния трудов договор да се причисли и този по допълнителния трудов договор. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, в ред. доп. - ДВ, бр. 54, в сила от в сила от 17.07.2015 г., осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години, като за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, каквато е жалбоподателката, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Цитираната норма следва да се тълкува и прилага съвместно с тази на чл. 38, ал. 11 НПОС, съгласно която ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Текстът на чл. 38, ал. 11 НПОС е пределно ясен и дава категоричен отговор на спорния въпрос по първоначалното дело. Разпоредбата на чл. 9, ал. 11 КСО изрично препраща към Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж относно реда и начина за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж. При цитираната нормативна уредба правилно съдът е приел, че за целите на получаването на обезщетение за безработица не може да се сумира осигурителен стаж едни и същи периоди, независимо че за тях лицето е било осигурено на различни основания, както и че Георгиева не е притежавала изискуемите най-малко 9 месеца осигурителен стаж за отпускане на обезщетение за безработица. Решението на първоинстанционния съд е обосновано с доказателствата по делото и с относимите към тях материалноправни норми, които са приложени правилно. Същото е валидно и допустимо. Поради липса на касационни основания оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационната жалбоподателка не са дължими, по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 КСО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,