Решение № 8418 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9959/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Фармпро ООД, гр. Стара Загора против решение 10080/27.06.2024 г. по адм. дело 6299/2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл.67, ал.4, т.2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл.34 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на мотиви по важни за спора факти и доводи на страните и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът се позовава на липса на доказателства, че дадени местни видове със сигурност ще бъдат заплашени от изчезване, вследствие случайното изпускане на животни от вида американска норка в дивата природа на България. Акцентира на неточното прилагане на нормата от чл.67, ал.4, т.2 ЗБР, отбелязвайки че с нея се цели превантивно да бъде елиминирана каквато и да е възможност даден неместен вид изобщо да бъде изпуснат в дивата природа на България, тъй като самия факт на случайно изпускане със сигурност ще доведе до застрашаване на самото съществуване на местни видове (заплаха от изчезване). Подчертава, че разпоредбата би следвало да намира приложение единствено по отношение на толкова опасни неместни видове, самото случайно изпускане на които цели да бъде превантивно възпрепятствано, а не по отношение на видове, които вече са установили популации, с цел тези популации да не се разрастват. Прави извода, че отсъствието на изготвен план по чл.52, т.3 ЗБР е показателно, че американската норка, обособила се вече в стабилна популация не въздейства неблагоприятно върху състоянието на местните видове. Посочва, че за да бъде квалифицирана като инвазивен вид американската норка следва да бъде включена в списъка по чл.4 и чл.12 от Регламент (ЕС) 1143/2014 г., чието съдържание и процедура по изготвяне са строго регулирани от правото и органите на Европейския съюз. Позовава се на нарушение на принципа за съразмерност, приемайки предприетата мярка за несиметрична и непропорционална. Нарушена е забраната за прекомерност. Отбелязва, че съдът не е санкционирал органа за неизлагането на подробни фактически основания за избора на най-тежката мярка абсолютна забрана на внос и развъждане на американска норка, без да излага каквито и да е съображения или съпоставка между различните възможни варианти за този свой избор. Посочва, че провеждането на обществено обсъждане като отделна форма на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на оспорения общ административен акт, без това да бъде включено в уведомяването по чл.66, ал.1 АПК необосновано не е ценено от административния съд като противоречие на принципа за равен достъп до административното производство и следователно представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по този начин е нарушено правото на участие в производството на лицето, чиито права и интереси са засегнати в най-голяма степен. С издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед преди изтичането на дадения срок за възражение, жалбоподателят и касатор в настоящото производство твърди, че е бил възпрепятстван да представи финално възражение в срока до 28.09.2022г. във връзка с представените хиляди становища в процедурата по обществено обсъждане. С това е нарушено правото на равен достъп до административното производство. Подобен довод касаторът обосновава във връзка с препращането към статия на английски език, която е ползвал административният орган в рамките на административната фаза на процеса. Ответниците по касационната жалба министърът на околната среда и водите, чрез главен юрисконсулт М. Кючукова и Сдружение Кампании и активизъм за животните в индустрията, от гр. София, чрез управителя П. А. и адвокат А. Коджабашев изразяват становища за неоснователност на същата. Пледират за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 10080/27.06.2024 г. по адм. дело 6299/2022 г. Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба на Фармпро ООД, гр. Стара Загора срещу Заповед РД-449/31.05.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.67, ал.4, т.2 и чл. 115, ал.1, т.14 от Закона за биологичното разнообразие е забранен вноса и развъждането на Американска норка (визон) (Neovison vison) на територията на Република България. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.67, ал.4, т.2 във връзка с ал.3, т.2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), в изискуемата писмена форма за валидност и при наличните реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 65 и сл. АПК, след точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Отбелязал е, че не се констатира и нарушаване на принципа на правовата държава (чл. 4 от КРБ), принципа за съразмерност (чл. 6 от АПК) и на изискванията за пропорционалност (чл. 4 от Протокол М1 към ЕКПЧ). Издаването на заповедта има за цел да ограничи натрупването на въздействие (кумулативен ефект) от увеличаване на популацията и разпространението на вида. Посочил е, че наличието на американска норка в дивата природа само по себе си ще доведе до размножаване на вида и увеличаване на броя му, което неминуемо би засилило конкуренцията и изместването на местни видове. Отбелязал е, че предвиденото в чл. 67, ал. 4, т. 2 от ЗБР правомощие на министъра на околната среда и водите осигурява възможност за спазване на един от основните принципи в опазването на околната среда, а именно: принципът на предпазливост/превенция, който принцип е залегнал в българското законодателство и в европейското законодателство в областта на опазване на околната среда напр. Директива 92/3/ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна. С този основополагащ принцип се цели защита на обществения интерес и ограничаване на природния ресурс за отстраняване на евентуални щети върху околната среда и биоразнообразието. Решението е правилно. По делото е установено, че на основание чл.66 АПК, на 08.04.2022 г., на интернет страницата на МОСВ е бил оповестен проект на заповед за забрана на внос и развъждане на американска норка (визон) (Neovison vison) на територията на Република България. Определен е срок за писмени предложения и възражения до 10.05.2022 г. Такива са подадени от Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), Сдружение "КАЖИ", жители на [населено място], област Стара Загора, проф. д-р Е. Г. Р., от Аграрния факултет на Тракийския университет, преподаватели в Катедра "Екология и опазване на околната среда" и Катедра Зоология и антропология", Биологически факултет на СУ "Св.Климент Охридски, Български ветеринарен съюз и ветеринарни лекари, практикуващи в Република България, Национален природонаучен музей при БАН, Сдружение "Българско дружество за защита на птиците", Българска фондация биоразнообразие, ВВФ, Фондация "Четири лапи" и др. Депозирано е становище вх. 48-00-119/10.05.2022 г. от Сдружение "На ти с природата", към което е приложен Доклад 93-3171/02.06.2021 г., изготвен от служители на Министерството на земеделието и храните, на основание заповед РД-09-466/13.05.2021 г. на министъра на земеделието и храните, които са извършили проверка на фермата за американски норки в [населено място], област Стара Загора. Фармпро ООД, гр. Стара Загора притежава и експлоатира животновъден обект - ферма за животни за добив на ценни кожи - норки, предназначен за отглеждане на норки, регистриран на основание чл.137, ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОБДХ-Стара Загора и в ИИС на БАБХ с ветеринарен регистрационен 6063А-0180. С писмо изх. 26-00-714/19.04.2022 г. Министерството на околната среда и водите информирало "Фармпро"ООД за публикувания проект на заповед и е посочило линк към сайта на министерството, на който тя е публикувана. С писмо изх. 26-00-676/28.04.2022 г. търговското дружество е поканено в Министерството на околната среда и водите да се запознае с преписката. На 09.05.2022 г. (вх. 48-00-403) е депозирано възражение от "Фармпро"ООД относно проекта на заповед за забрана на вноса и развъждането на американска норка (визон) на територията на Република България. Резултатите от обществените консултации, депозираните становища и възражения са обобщени в нарочен Доклад изх. 95-00-2423/31.05.2022 г. от заместник - министъра на околната среда и водите. Въз основа на така проведеното административно производство е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 67, ал. 4, т. 2 и чл. 115, ал. 1, т. 14 от Закона за биологичното разнообразие е забранен вноса и развъждането на американска норка (визон) (Neovison vison) на територията на Република България. Видно от становището на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРВХ) към Министерството на земеделието и горите, американската норка боледува и може да е преносител на бактериални заболявания, които се споделят и с човека като саломонела, туларемия, туберколоза, антракс и др. Норките са преносители и на редица паразитни заболявания. Налице са и данни, че норките са приносители на SARS-CoV-2. Пренасяйки тези зарази от един местен вид към друг е голяма вероятността това да стигне обратно при човека. Приетото по делото заключение на съдебна експертиза, изготвено от проф. д-р Д. П. З., Катедра "Зоология и антропология" на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", от което се установява, че американската норка, в качеството й на неместен вид е възникнал и разпространен естествено в Северна Америка, а основната причина за въвеждането й в природата на Европа са фермите за кожи. Съществуват преки и неоспорими доказателства, включително и от обективни регистриращи устройства (фотокапани) за присъствието в природата на България на диво - живеещи индивиди от вида американска норка (Neovison vison). Съществуват конкретни доказателства, че видът вече е трайно заселен, което може сериозно да увреди българската фауна около реките и другите водни басейни. Американската норка е сериозен конкурент по отношение на храната на видрата, която е уязвим вид в България, с висок статус на защита от Бернската конвенция и от Директива на местообитанията и на черния пор (Mustela pitorius), чиито статус в България е неясен, поради липсата на преки теренни данни за неговата численост и популация. Налице са данни за влиянието на американската норка върху уязвими видове дребни бозайници, като водния плъх (вид полевка), както и чернокоремната бумка, ивичестия смок, обикновената блатна костенурка, големия гребест тритон, както и на редица безгръбначни, обект на опазване от Натура 2000, зона BG0000425 Река Сазлийка. Видът не е включен в Регламент на ЕК 1143/2014 г., но тече процедура по включването му. Според вещото лице не е регистриран натиск от други хищници по отношение на видът американска норка, което може да доведе до бърза колонизация на цялата страна. Обосновано административният съд е приел, че Американската норка, освен че е много агресивен хищник, е и силно приспособим конкурент с отрицателно въздействие върху местните видове птици, гризачи, земноводни и водни (риби, раци) организми, и нанася сериозни щети на птицевъдството и рибовъдството. В силно конкурентни взаимоотношения е с местни застрашени и защитени видове. Посочено е, че видът е включен под 19 в Списъка на 100-те най-опасни инвазивни чужди видове (ИЧВ) в Европа, в списъците на приоритетните ИЧВ за България и за ESENIAS региона. Оценени са рисковете от навлизане и трайно установяване и разпространение на американската норка на българска територия, както следва: от навлизане и трайно установяване и разпространение на популацията в околната среда от фермите за норки - много вероятен и с бърз темп на разпространение; от трайно установяване на устойчиви популации на американска норка в природата на България - много вероятен, измества местните видове, унищожава местните защитени видове бозайници, птици, влечуги и др.; от разпространяване на популацията на американска норка в нови райони - много вероятен - видът ще продължи да се разпространява и бързо да колонизира райони, които все още са останали незаети; риск свързан със стопанска дейност - във връзка с рибовъдни стопанства и други - вероятен. В допълнение, като риск е отбелязан и рискът от разпространение на зоонози, в това число и вируса на SARS-CoV-2. Неоснователни са доводите на касатора, че липсват доказателства, че дадени местни видове ще бъдат заплашени от изчезване, вследствие случайното изпускане на животни от вида американска норка в дивата природа на България. Не само приетата по делото експертиза, но и приобщените към административната преписка становища от компетентни научни институти и научни публикации опровергават тези твърдения. Процесната заповед е издадена въз основа на факти, случили се в района на фермата в [населено място]. Изпускането в дивата природа на стотици екземпляри от неместния вид американска норка е вследствие неправомерно поведение на касатора. Същият не се е справил със задълженията си да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на освобождаването на американската норка в дивата природа, поет с искането за издаване на Решение СЗ-9-ПР/2015 г. от 15.01.2015 г. Тезата за отсъствие на изготвен план по чл.52, т.3 ЗБР и обособяването на американската норка в стабилна популация, която не въздейства неблагоприятно върху състоянието на местните видове е неоснователна неподкрепена с доказателства. Твърденията за нарушения на Регламент (ЕС) 1143/2014 г., на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове, във връзка с това, че американската норка не е включена в списъка по чл.4 и чл.12 са неоснователни. Фактът на съществуването на европейска регламентация по Регламент (ЕС) 1143/2014 г. не забранява на държавите членки да въвеждат по-строги изисквания и да прилагат по-рестриктивни мерки за опазване на околната среда. Точно такава е мярката по чл. 67, ал.4, т.2 ЗБР от министъра на околната среда и водите, предприетата с оглед защитата на биологичното разнообразие в конкретния случай. Списъците на инвазивните чужди видове са индикация за това, че проблем с разпространението им има и че държавите трябва да предприемат мерки за справянето с проблема. Твърденията на касатора, че административният орган е допуснал нарушение на принципа за съразмерност са неоснователни. В случай, че бъде определена предприетата мярка за несиметрична и непропорционална във връзка с бездействието на самия касатор за преодоляване изпускането на индивиди от инвазивния вид в дивата природа, последният би бил неоправдано толериран, давайки му възможност да черпи права от собственото си противоправно поведение, че не е предприел мерки за предотвратяване изпускането на стотици екземпляри от американска норка и освобождаването на вида в околната среда. Неоснователни са доводите на касатора и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт поради непроведена процедура по обществено обсъждане. Формите на участие на заинтересованите лица в производството са посочени в чл.69, ал.1 АПК, като изрично е уточнена възможността административният орган да определи една или повече от тях. В случая, определената от административния орган форма на участие на заинтересованите страни е тази по т. 1 на чл. 69, ал. 1 от АПК, а именно: писмени предложения и възражения. "Фармпро" ООД е единствената заинтересована страна, която персонално е поканена да се запознае с преписката в МОСВ (писмо изх. 26-00-676/28.04.2022 г.), негов пълномощник се е запознал с материалите, като му е предоставена предварително подготвена информация (документация и визуален материал - снимки и видеоклипове), което е удостоверено в нарочен протокол от 19.05.2022 г.), както и повторно е поканен негов представител да се запознае с постъпилите становища в МОСВ (протокол 26-00-676/30.05.2022 г.). В изпълнение на изискването на чл. 71 от АПК постъпилите предложения и възражения са обсъдени в нарочен доклад изх. 95-00-2423/31.05.2022 г. от заместник - министъра на околната среда и водите, който е утвърден от министъра. За да бъде квалифицирано нарушението на административнопроизводствените правила като съществено, съдът правилно е отбелязал, че пропуските следва да са от такова естество, че ако не бяха сторени биха довели до различен правен резултат, като последица на лишаване на адресата от възможността да организира в пълен обем своята защита.В случая не само не е нарушено правото на защита на оспорващия, но същият е разполагал с гарантираните от закона възможности да упражни това свое право. Неоснователно е твърдението на касатора, че при издаването на процесната заповед министърът на околната среда и водите е нарушил принципа на съразмерност, тъй като опазването на природата с нейната разнообразна флора и фауна е от по-голям обществен интерес от този на единствения инвеститор във връзка с вида американска норка в България. Неоснователни се явяват и оплакванията за неспазване на принципа на пропорционалност. С издадената забрана е ограничено правото на извършване на определени дейности на територията на страната, като е предпочетен обществения интерес, свързан с правото на чиста и безопасна околна среда на населението. Заповедта предвижда ограничаване на вноса и размножаването, като дава възможност да бъде реализирана търговската стойност на отглежданите животни, така че да няма загуба и за инвеститора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените от ответниците по касационната жалба разноски, които за Сдружение Кампании и активизъм за животните в индустрията, от гр. София, възлизат на сумата от 1200,00 лева, заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция, съобразен с фактическата и правна сложност на спора, а за министъра на околната среда и водите на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение